Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” срещу Решение № 126/20. 01. 2016 г. по адм. дело № 2006 по описа на Пловдивския административен съд за 2015 г. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъкват се доводи в подкрепа на твърденията.
Ответната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който твърди, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е правилно и се иска оставянето му в сила. Претендира се присъждането на разноски за касационна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима. Счита жалбата за частично основателна, тъй като обезщетението следвало да се определи към минималния предвиден в закона размер.
Върховен административен съд, Трето отделение намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу акт подлежащ на касационно обжалване и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: производството пред Пловдивския административен съд е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма] с ЕИК[ЕИК] срещу Агенция „Митници” с БУЛСТАТ[ЕИК] за претърпени имуществени вреди в размер на 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 817/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд, ведно със законната лихва считано от 02. 03. 2012 г. до пълното изплащане, както и сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД № 1921/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24. 09. 2012 г. до пълното изплащане. Твърди се, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразно Наказателно постановление с № 531/20. 12. 2011 г. на Началник на М. П
С оспореното пред настоящата инстанция решение Пловдивски административен съд е уважил търсеното обезщетение в размер на 2400 лв., представляващо обезвреда за причинени на дружеството имуществени вреди – разход за адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на НП № 531/20. 12. 2011 г. на Н. М. П, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 1208/03. 05. 2012 г. по НАХД № 817/2012 г. по описа на РС – Пловдив ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24. 10. 2012 г. до окончателното й изплащане, като предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24. 09. 2012 г. е отхвърлена като неоснователна.
За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на [фирма] е за репариране на вреди за дружеството, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Приел е, че по отношение на претендираната сума свързана с изплащането на адвокатски хонорар, съобразно договор от 24. 09. 2012 г. за правна защита и съдействие, в хода на производството пред касационната инстанция не са представени доказателства удостоверяващи реално извършено пращане, а такива са представени едва с исковата молба, както и, че не се е налагало сключване на допълнителен договор с определяне на допълнително възнаграждение, тъй като със сключения на 28. 02. 2012 год. такъв, адвокатското дружество е поело защитата на възложителя до приключване на делото във всички инстанции. Решението е правилно.
По делото е безспорно установено че с НП № 531/20. 12. 2011 г. на Н. М. П на [фирма] – [населено място] е наложена „Имуществена санкция” в размер на 20 439, 60 лв. за нарушение на чл. 43 ал. 1 т. 1 от ЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 2 т. 10 и чл. 84, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗАДС. По повод подадена от дружеството жалба срещу горепосоченото НП, пред Пловдивски районен съд е образувано АНД № 817/2012 год., приключило с Решение № 1208/03. 05. 2012 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. Решението е обжалвано пред Административен съд Пловдив, който с решение № 2293 от 24. 10. 2012 година по КНАХД № 1921 от 2012 година е оставил в сила оспорения пред него първоинстанционен акт. За защитата си по образуваното и водено пред Пловдивски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, дружеството – ищец е ангажирало адвокатско дружество „Б. и К.“ гр. [населено място], като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие от 28. 02. 2012 година с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева, вносими по банков път.
Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП, [фирма] е било защитавано от адвокат и е направило разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото АНД, Пловдивския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, а впоследствие решението е потвърдено и от горестоящата инстанция и е влязло в сила.
Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.
Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15. 03. 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от [фирма] и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 531/20. 12. 2011 год. на началник митница Пловдив. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му.
Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене са представени фактури с № 0000000287/24. 09. 2012 година и № 0000000206/28. 02. 2012 година и извлечения по разплащателна сметка на адвокатското дружество, ангажирано от ищеца, от които е видно, че по сметка на дружеството са постъпили суми на обща стойност, равняваща се на договореното възнаграждение и по двата договора, като за основание за извършените преводи е описана, надлежно и своевременно издадената фактура. Тези писмени доказателства не са оспорени и правилно и обосновано е достигнато до формулирания в решението извод, че са налице доказателства за извършени действителни плащания на суми в размер и срок, описан в договор за оказване на правна помощ и съдействие от 28. 02. 2012 година, а от там и за основателност на исковата претенция в тази и част в пълния и размер. Производството, водено пред Административен съд Пловдив е за обезщетяване на настъпили за дружеството имуществени вреди, а не за заплащане на разноски, както се твърди в жалбата, поради което присъждане на лихва върху уважената част от иска е напълно законосъобразно.
За пълнота следва да се отбележи, че липсва каквато и да е законова пречка страна в съдебното производство да сключи допълнително съглашение за оказване на правна помощ и съдействие пред следваща съдебна инстанция или да измени договора в неговата финансова част с оглед естеството и продължителността на производството или други фактори, непредвидени от страните при определяне на първоначалните му параметри. Мотивите на първоинстанционния съд в тази насока са несъстоятелни, но поради липса на жалба срещу решението в отхвърлителната му част, това становище не е от значение за крайното произнасяне на касационния състав.
По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила.
Ответникът в касационното производство е направил искане за присъждане на разноски, но същото следва да прецени като несъстоятелно тъй като не са представени доказателства за реално направени такива пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от 20. 01. 2016 год., постановено по адм. дело № 2006/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.