Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 8108 от 22. 12. 2015г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. дело 12401/2014г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 291400131/25. 08. 2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, потвърден с Решение № 2058/20. 11. 2014г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП /ОДОП/ в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2007г., 2008г. и 2009г., ведно със съответните лихви.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на съда, че извършените ремонти на резервоари не са инцидентни или предизвикани от аварии и че водят до увеличаване полезния живот на актива. Изтъква, че съдът не се е съобразил с експертното заключение и свидетелските показания. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено, а РА –съответно отменен. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба - директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на 2615 лв.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на спора са установените с РА задължения за корпоративен данък за периода 2007-2009 г. и съответни лихви.
Установено е, че ревизираното лице през минал период от време /1995 г., 1999...