Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от В. Д. К. и С. Е. К., двамата от [населено място], представлявани от адв. А. Ч, против решение № 587/02. 02. 2016 г. по адм. д. № 7915/2015 г. на Административен съд – София-град в частта му, касаеща размера на присъденото обезщетение. Излагат твърдения, че определеното обезщетение не отговаря по размер на тежестта, интензитета и продължителността на нарушението и не репарира в достатъчна степен причинените вреди. Искат да бъде отменено решението в отхвърлителната му част и да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендират заплащането на разноски по делото.
О. С община, редовно призована, не се представлява.
О. С община - район „Красно село“, редовно призована, не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Решението на АССГ е правилно. Изводите на решаващия съд са обосновани на събраните по делото доказателства и са съобразени с материалния закон. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Административният съд е бил сезиран с искова молба от В. Д. К. и С. Е. К. срещу Столична община и Столична община - район „Красно село“, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от незаконосъобразно бездействие на Столична община и Столична община – район „Красно село“. Твърдяното бездействие се изразява в неизпълнение на законовите задължения на Кмета на СО и Кмета на СО – район „Красно село” за изграждане на вътрешен достъп в училището за лице с увреждане, а именно за ищеца С. К.. Изложени са твърдения за нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр. и за проявено дискриминационно отношение, поради това, че ответниците не са положили необходимите грижи и са бездействали, като не са осигурили достъпна архитектурна и жизнена среда за хора с увреждания в [ЮЛ] в столицата. Твърдят, че липсата на достъпна среда е довела до сериозно психическо и физическо натоварване, чувство на безсилие, допълнително увреждане на здравословното им състояние.
С обжалваното решение съдът е осъдил Столична община да заплати на двамата ищци обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на СО, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на предявяване на исковата молба – 29. 11. 2012 г., до момента на изплащането му. Отхвърлил е иска срещу Столична община за разликата над 5000 лв. до претендирания размер 20 000 лв. Оставил е без разглеждане иска на двамата ищци срещу Столична община - район „Красно село“ и е прекратил производството по делото по отношение на ответника СО - район Красно село.
В мотивите си съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискриминация, съгласно която искът за обезщетение за вреди от незаконосъобразно бездействие във връзка със задълженията за равно третиране се осъществява и предявява по реда на ЗОДОВ.
Приел е за основателна претенцията на ищците по отношение на претендираното незаконосъобразно бездействие на ответника, съобразно правилата на чл. 257 от АПК. Съдът е изложил съображения, че в конкретния случай е налице бездействие на Кмета на СО по отношение на изпълнението на негови законово предвидени задължения. Съгласно посочената разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗИХУ, общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват: изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата. По отношение на Кмета на СО е въздигнато законовото задължение да осигури изграждането на достъпна архитектурна среда в общинските училища, а събраните по делото доказателства установят, че това задължение не е изпълнено.
В обжалваната му част решението е правилно, но не по изложените в него съображения.
Не съответства на материалния закон изводът на съда, че неизпълнението на законово предвидени задължения на кмета на СО, произтичащи от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗИХУ, да осигуряват изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата, представлява бездействие по смисъла на чл. 257 АПК.
Предмет на защитата по чл. 257 АПК, е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия в изпълнение на своите законни правомощия. Необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правната норма чрез действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са действията на просто извършване или съответно неизвършване, които изключват издаването на актове или провеждането на процедура по тяхното одобряване.
За да се приведе една сграда, публична общинска собственост, в съответствие с изискванията на чл. 38 от ЗИХУ (ЗАКОН ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ) и на Наредба № 4/01. 07. 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания /Наредбата/, е необходимо да се извърши преустройство, което съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 6 от Наредбата, включва изработване на програма, предвиждаща мерки за привеждане на сградата в съответствие с изискванията, както и предвиждането на средства за реализирането на тази програма. Тези мерки трябва да бъдат съобразени с изискванията на чл. 169, ал. 2 ЗУТ и за всички да бъде изготвена проектна документация, която подлежи на преценка и одобряване. В изготвения проект съответните специализирани органи ще преценят техническите възможности за преустройство и кои от елементите на достъпната среда могат да бъдат използвани в съществуващата сграда на общината.
Привеждането на съществуваща сграда в съответствие с изискванията на Наредба № 4/01. 07. 2009 г., изисква издаването на актове, опосредяващи дейността на администрацията и дейността по извършване на самото строителство. Изводът на съда, че това е административна дейност, осъществявана чрез фактически действия, означава, че за всеки конкретен вариант на преустройство, действията са нормативно определени и при обжалване на бездействието на общината, съдът би бил длъжен да я осъди да извърши в определен срок изрично посочените действия по преустройство. Този извод изцяло противоречи на посочената по-горе нормативна уредба, която изисква изготвяне на проект и преценка от специализирани органи, кои от предвидените в чл. 14 от Наредбата възможности за преодоляване на различни нива - стълби, рампи, подемни платформи или асансьори, са приложими спрямо изградената и съществуваща сграда. Всички тези процедури и актове, подлежащи на издаване от компетентните органи, изключват приложението на чл. 257 АПК. Действията и бездействията по смисъла на чл. 257 АПК, са фактически действия, които самият административен орган има компетентността да извърши пряко и непосредствено.
По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен. Същият правилно е отхвърлен в обжалваната му част от съда, но не поради това, че исканото обезщетение е прекомерно високо, а поради доводите, изложени в настоящото решение. В обжалваната му част, решението следва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която е осъдена Столична община да заплати на ищците по делото сумата от 5000 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Поради изхода на спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 587/02. 02. 2016 г. по адм. д. № 7915/2015 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлен искът на В. Д. К. и С. Е. К., двамата от [населено място], срещу Столична община за разликата над 5000 (пет хиляди) лв. до претендирания размер 20 000 (двадесет хиляди) лв. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.