Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Министерство на вътрешните работи от гр. С. против решение № 243 от 18. 05. 2016 г., постановено по адм. д.№ 1086/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, и, вместо него, ВАС, тричленен състав на ІІІ отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от В. Ч. срещу МВР иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или, алтернативно, да намали присъдената сума поради неправилното определяне на размера й, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът МВР - София, се представлява от старши експерт С., с юридическо образование, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение изцяло или, алтернативно - в частта за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което според него е неоснователно завишено. Ответникът, В. М. Ч. от [населено място], редовно призована, се явява лично и с адв.. В, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба само в частта за присъдения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, което е прекомерно.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна .

С обжалваното съдебно решение МВР - София е осъдено да заплати на В. М. Ч. от [населено място], общ. Г. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 5000 лв за периода от 26. 07. 2015г. до 29. 12. 2015 г.-датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от 29. 12. 2015 г. до окончателното й изплащане. Репарираните вреди са резултат на незаконосъобразни фактически действия на служители на МВР - Дирекция“Български документи за самоличност“, изразяващи се в неправомерно вписване на данни в автоматизираната информационна система за граничен контрол - личната карта на Ч. на 16. 10. 2013г. е обявена за невалидна като „изгубена/открадната“ по заявление за издаване на временен паспорт № [номер]/14. 10. 2013г. от В. Г. С.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], подадено в консулската служба при посолството на РБ в П., Р. Ч.

За да стигне до този правен резултат, АС-Плевен е приел от фактическа и правна страна, че предявеният от В. Ч. иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е насочен срещу надлежен ответник и е основателен за целия предявен размер. Съдът е заключил, че ищцата е провела по делото дължимото по закон пълно и главно доказване и е установила както наличието на твърдяното от нея незаконосъобразно фактическо действие на служители при МВР - неправилно вписване ва АИС на МВР на нейната лична карта за невалидна като изгубена/ открадната, въпреки че Ч. никога не е заявявала подобно обстоятелство и се касае за изгубена лична карта на друг заявител, така и обстоятелството, че от този факт за ищцата реално са настъпили вреди – същата е била възпрепятствана да участва във фолклорен фестивал в Италия, за участие в който се е готвила половин година, върната е на границата от сръбските гранични полицаи при унизителни и обидни за нея обстоятелства, изживяла е личен емоционален срив и срам от уронване доброто й име пред колеги и съселяни, довели и до здравословни проблеми. Налице е и твърдяната от Ч. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обявяване на личната й карта за невалидна от служител на МВР и претърпените от нея неимуществени вреди. Административният съд е приел, че искът е основателен за целия предявен размер от 5000 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяването му до пълното изплащане на главницата.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд съображения за основателност на исковата претенция. Обосновано АС-Плевен е заключил, че по делото е проведено пълно и главно доказване на всички, кумулативно предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОВОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на МВР за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - доказани са както твърдяното от Ч. незаконосъобразното фактическо действие на служител при Дирекция“Български документи за самоличност“ по обявяване на валидна лична карта за невалидна, така и настъпилите от това неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното фактическо бездействие, осъществено при и по повод извършване на административна дейност.

Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради липсата на предварително признаване незаконосъобразността на фактическите действия по обявяване личната карта на Ч. за невалидна с нарочен, влязъл в сила съдебен акт, както и поради липсата на диспозитив в обжалваното съдебно решение за обявяване на същите фактически действия за незаконосъобразни. Видно от разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на фактическото действие или бездействие се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение преюдициално, в мотивите на съдебния акт, с който се отхвърля или уважава осъдителния иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Неоснователни са и твърденията на касатора за недоказаност на реалното настъпване на вредите, както и на причинно-следствената връзка между тези вреди и незаконосъобразното фактическо действие на органите на МВР. И свидетелските показания, и изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, доказват с необходимата степен на достоверност и категоричност както наличието на вреди от вида на твърдените, така и обстоятелството, че същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното обявяване личната карта на Ч. за невалидна. АС-Плевен, присъждайки пълния предявен размер на исковата претенция, е постановил решението си и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в съответствие с принципа на справедливост и съответства на тежестта и интензитета на преживените от Ч. негативни емоции от случилото се.

По изложените по-горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 18. 05. 2016 г., постановено по адм. д.№ 1086/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен. Решението е окончателно.