Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление гр. [населено място], представлявано от управителя К. С., против Решение № 3534 от 21. 05. 2015 г., постановено по адм. дело № 1298/2014 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от действието на отменен административен акт, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
С протоколно определение от 30. 05. 2016 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, до приключване на Тълкувателно дело № 2/2015 г. на Върховния административен съд. Последното е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 2 от 27. 06. 2016 г. на ОСК на съдиите от І и ІІ колегии на ВАС, след което, с определение от 04. 07. 2016 г., производството по делото е възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът - Националната здравноосигурителна каса, гр. С., чрез процесуалния си представител, гл. юрк. Ю. Я взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
Производството пред първостепенният съд е образувано по исковата молба на [фирма], гр. [населено място], подадена чрез управителя на търговското дружество по това време - М. Р., против Национална здравноосигурителна каса, гр. С., с която се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 53 296. 01 лева, претърпени в периода от 01. 02. 2008 г. до 31. 05. 2009 г. вследствие прилагането на колона 7 и колона 9 от Приложение 2 - „Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01. 02. 2008 г. - работна версия за аптеки”, неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10. 01. 2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, отменени с решение № 6826 от 06. 06. 2008 г. постановено по адм. дело № 2762/2008 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 4118 от 30. 03. 2009 г. постановено по адм. дело № 10621/2008 г. на същия съд, ведно със законната лихва в размер на 16 423. 02 лева за период от 06. 02. 2011 г. - 05. 02. 2014 г. и мораторната лихва за периода от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на паричната сума (като изменението на иска в този смисъл е допуснато с определение на решаващия съд от 23. 04. 2015 г.).
Причинените вреди са основани на разликата в стойността на продаваните в посочения в исковата молба период лекарствени продукти, като страна по договор с ответника, определена от отменените разпоредби и тази, на която същите продукти е следвало да бъдат продавани, нормативно определена в чл. 7 и чл. 8 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти отм. ДВ, бр. 100/20. 12. 2011 г., в сила от 20. 12. 2011 г. – НУПРРРЦЛП).
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че в конкретния случай не са доказани две от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, причинени на юридически лица по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – реалното настъпване на имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за дружеството и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото Приложение 2 на Указание № РД-16-3/10. 01. 2008 г. на директора на НЗОК за работа с лекарствен списък. Съдът е изложил подробни мотиви за несправяне на ищеца с доказателствена тежест, поради което реалното настъпване на твърдените от него вреди не е доказано. Приел е още, че липсва и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, тъй като евентуалните вреди са по-скоро във връзка със сключени между ищеца и НЗОК индивидуални договори, а не следват пряко и непосредствено от отменената, като незаконосъобразна, част от подзаконовия нормативен акт. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорния такъв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, като е изложил подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Събрани са нужните доказателства, включително и чрез допуснатата експертиза, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Направени са обосновани и законосъобразни изводи, че в случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на НЗОК - незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред за периода, в който се твърди, че са претърпени вредите; реално настъпване на претендираните вреди и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен, като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 06. 06. 2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение № 4118 от 30. 03. 2009 г. постановено по адм. дело № 10621/2008 г. на същия съд, влязло в сила на 10. 04. 2009 г., подзаконов нормативен акт: колона 7 - “пределна цена за НЗОК” и колона 9 - “максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева” от Приложение 2 - “Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01. 02. 2008 г. - работна версия за аптеки”, неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК – РД 16-3 от 10. 01. 2008 г., утвърдено от директора на НЗОК.
Настоящата инстанция следва отбележи, че при отмяна на индивидуален или общ административен акт по съдебен ред, тези два вида административни актове се считат отменени от момента на издаването им. В тази връзка на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежат всички доказани вреди, причинени от отменения индивидуален и общ административен акт от момента на издаването му.
Спрямо подзаконовия нормативен акт обаче законодателят е въвел специална правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, съгласно която същия се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна, с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващото съдебно решение, с което подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди вече възникналите обществени отношения.
В този смисъл е и приетото Тълкувателно решение № 2/27. 06. 2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегия на ВАС, съгласно което вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е обоснован направеният от съда извод, че дружеството - ищец не е доказало пропуснати ползи за процесният период, явяващи се резултат от наложени му с колони 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанията по-ниски надценки за търговец на дребно от определените по чл. 7 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти –(НУПРРРЦЛП) надценки. Позовавайки се на и анализирайки подробно относимите текстове от Наредбата, правилно съдът е стигнал до извода, че определената надценка по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата не е фиксирана такава, поради което ищецът не следва само да се позовава на нея, а да проведе главно и пълно доказване на твърденията си за претърпени от него вреди – пропуснати ползи, каквото същият не е сторил. В правния мир действа принципът, утвърден както в ЗЛПХМ, така и в чл. 6, ал. 1 от приложимата НУПРРРЦЛП, съгласно който търговецът на дребно продава лекарствен продукт на цена, не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1 – т. е. определената цена на лекарствен продукт от Позитивния лекарствен списък, подлежаща на реимбурсиране от НЗОК, се явява по съществото си максимално допустимата, на която търговецът на дребно може да продава същия продукт. Обосновано решаващият съд е заключил, че щом крайната цена на предлагане в търговската мрежа е пределна цена, не може да се приеме, че някой от компонентите по формирането й е фиксиран и нормативно гарантиран.
Правилен е и последващият правен извод на съда, че след като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме, без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от Указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Дори да е налице разлика в пределните цени, по които ищецът може да продава, пропуснатите ползи за него не се предполагат, а още по-малко са нормативно доказани само при сравняването на колона 7 и 9 от Приложение № 2 към Указанието и надценките по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП, тъй като при нормативно определени максимални цени ищецът би могъл да продава и на по-ниски от пределните цени, разчитайки на търговски отстъпки, по-голям оборот и т. н.
Обосновано съдът е заключил, че с волеизявлението си за сключване на договори с НЗОК за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК, ищецът се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпка, поради което тази договореност изключва наличието на причинна връзка между отменения нормативен акт и претендирания вредоносен резултат. Не е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка, тъй като твърдените пропуснати ползи не се дължат единствено и пряко на приемането на отменения като незаконосъобразен административен акт, но и на доброволно сключените индивидуални договори с НЗОК.
С оглед гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Страните не са предявили искане за присъждане на разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3534 от 21. 05. 2015 г., постановено по адм. дело № 1298/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.