Производството е по реда на на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. Н. Д. чрез назначен процесуален представител по реда на ЗПП, адвокат А. У срещу решение № 194 от 27. 04. 2016г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 150/2016г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-12-3#1 от 01. 02. 2016г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №9/прот.№01438 от 20. 11. 2015г. на ръководителя на пенсионно осигуряване.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, директорът на ТП на НОИ Пазарджик не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, с искане за неговата отмяна. Съдът е разгледал по същество жалбата като от фактическа страна е установено, че на С. Д. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, която била осъвременена с разпореждане от 01. 07. 2014г. С разпореждане от 20. 11. 2015г. й е отпусната социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ пожизнено по чл. 90а, ал. 1 КСО за 100% ТНР с дата на инвалидизиране 15. 09. 2015г. и навършена възраст 75 години и 1 месец. Със същото разпореждане е спряно изплащането на социалната пенсия за инвалидност и е постановено изплащането на добавката за чужда помощ. При анализ на доказателствата и нормата на чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата, поради което я е отхвърлил изцяло. Решението е правилно.

Разпоредбата начл. 95, ал. 1, т. 4 КСО предвижда, че пенсията се спира когато не се следва изплащането й на основание чл. 101. В чл. 101, ал. 1 т. 4а КСО е предвидено, че не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава.

При тази редакция на законовата норма са неоснователни поддържаните доводи в касационната жалба за вътрешно противоречие в мотивите на издадения акт, тъй като отпускането на социална пенсия за инвалидност и спирането й в случая са напълно в хипотезите на цитираните норми от КСО. Възражението за противоречие в мотивите на административния акт е неоснователно, както правилно приема и съдът в обжалваното решение. Жалбоподателката има право на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, но по силата на чл. 101, ал. 1, т. 4а КСО тази пенсия не може да се получава с друг вид пенсия, в случая пенсия за осигурителен стаж и възраст. Необоснованите твърдения в касационната жалба за нарушения при постановяване на решението имат за последица оставянето му в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 194 от 27. 04. 2016г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 150/2016г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.