Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител срещу решение № 8165 от 23. 12. 2015г., постановено по адм. д. № 5781 от 2015г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ за издаване на Акт за прихващане или възстановяване по искане № 53-00-3354/23. 09. 2014г. по регистъра на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 469/31. 03. 2015г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като такива за необоснованост и противоречие с материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изтъква, че съдът не е установил правилно фактите по спора и съответно неправилно е приложил материалния закон.
Поради тези съображения, подробно развити в жалбата, моли за отмяна на решението и връщане на преписката на решаващия орган със задължителни указания. Претендира разноски.
Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“, гр. С. при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
На 13. 11. 2012г. по сметката на [фирма] е постъпила сумата 283 312, 30лв, на основание договор с [фирма] за доставка на материали. С ПНПОМ от 24. 04. 2013г. върху банковите сметки на дружеството е наложен запор, продължен с постановление от 27. 08. 2013г., във връзка с провеждана ревизия, приключила с РА № 2101303992/23. 08. 2013г., отменен с Решение № 2099/04....