Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. К, против решение №218/28. 10. 2016 г. по адм. дело №192/2015 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответниците – М. К. Х. и В. Г. Г., не ангажират становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-00-660/17. 06. 2015 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 222 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж „Постройка от допълващо застрояване“, находящ се в УПИ [номер],собственост на В. Г. и в УПИ [номер], собственост на М. Х., попадащ частично под [улица]. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, пета категория, изграден от родителите на В. Г./понастоящем покойници/, без изискуемите строителни книжа през 1969г. Обсъдени са приетите по делото две технически експертизи, изготвени от вещи лица архитект и инженер, сочещи категорично на липса на действащ застроителен план за [населено място] и неприложена улична регулация по действащия план от 1970г. / одобрен със заповед №3355/23. 11. 1970 г./. Предвид това и установената година на изграждане на незаконния строеж е прието, че е налице хипотезата по ал. 1,§16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, тъй като не се установява противоречие с техническите правила...