Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. Р. В. против решение № 446 от 03. 12. 2015 г., постановено по адм. д. № 493/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Жалбоподателката не навежда конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли за отмяната му.

Ответниците - Комисията за защита от дискриминация, [фирма], директорът на РУ „Западен регион” на [фирма] и Ц. Б. – кмет на [населено място] не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. отхвърля жалбата на Ц. Р. В. против решение № 341/08. 09. 2015 г., постановено по преписка № 30/2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че [фирма], представлявано от изпълнителния му директор, директорът на РУ „Западен регион” на [фирма] и Ц. Б. – кмет на [населено място] не извършват акт на дискриминация по признак „етническа принадлежност” по отношение на Ц. Р. В..

За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за законосъобразност на обжалваното решение.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон.

Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съобразно правомощията на Комисията за защита от дискриминация по чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити по чл. 66 ЗЗД.

Законосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установено е, че производството е образувано по реда на чл. 50, т. 1 ЗЗД, като са спазени изискванията на чл. 54 – 64 ЗЗД. Председателят на КЗД разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик. Докладчикът започва процедура по проучване, в хода на която събира писмени доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства. Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава. Проведени са отрити заседания, за които страните са призовавани редовно, същите са изразили становища, а решението е взето при изискуемото се от закона мнозинство.

Правилно съдът приема, че обжалвания административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че не е установено неравно третиране на жалбоподателката по признак „етническа принадлежност”. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Ц. В. е единствен кандидат за заемане на длъжността „служител гише” в пощенска станция [населено място]. Същата подава необходимите документи като впоследствие от нея са изискани трудова книжка и Експертно решение на ТЕЛК, ако притежава такова. Комисията за оценяване и класиране на кандидатите за работа, назначена със заповед на директора на Регионално управление „Западен регион”, единодушно взема решение да не класира В. за позицията, за която кандидатства поради медицински противопоказания, дадени в експертното решение. Впоследствие е поискано и становище от службата по трудова медицина, която дава заключение в същия смисъл. Комисията извършва преценка за класиране на кандидата въз основа на представените документи, в които не е посочена етническата принадлежност на Ц. В., като доказателства за противното не са ангажирани. Не са налице и доказателства, установяващи, че попълването на заявлението за назначаване на работа и съпровождащите го документи, както и краткото обучение на жалбоподателката да са по нареждане на работодателя или на негови подчинени служители, които впоследствие и въз основа на етническата принадлежност на В. отказват да я назначат на работа. Не са налице и доказателства тези действия да са повлияни от изказванията на кмета на [населено място]. Следователно като не назначава жалбоподателката на позицията, за която кандидатства изпълнителният директор на [фирма] и директорът на РУ „Западен регион” на [фирма] не осъществяват дискриминация по признак "етническа принадлежност" спрямо жалбоподателката. По делото не са налице каквито и да било доказателства кметът на [населено място] да повлиява по какъвто и да било начин върху решението за некласиране на В. на работата, за която кандидатства.

Твърденията на жалбоподателката, че спрямо нея е осъществена дискриминация по признак „етническа принадлежност", тъй като преди да получи писмен отговор от [фирма], че не е одобрена за длъжността, за която кандидатства, получава телефонно обаждане от лице, работещо в „Човешки ресурси” в [фирма], което я уведомява, че следва да подаде заявление за назначаване на работа и попълни съответните декларации, което същата прави, а впоследствие е и обучена за длъжността, но тъй като е ромка под давление на кмета на селото не е назначена на работа, са неоснователни. По делото не са приложени заявление и други документи за постъпване на работа, но дори и да се приеме (въз основа на свидетелските показания на В. К.), че Ц. В. попълва заявление за постъпване на работа и съответните декларации, то липсват доказателства това да е направено по разпореждане на работодателя и документите да са постъпили при него. При наличие на отрицателно решение на комисията за оценяване и класиране и липсата на доказателства за разпореждане за попълване на документи за постъпване на работа не е налице причинна връзка между тези действия и защитения признак. Що се отнася до изявленията на кмета на [населено място], то липсват данни същите да са повлияли върху решението на изпълнителния директор на [фирма] и директора на РУ „Западен регион” на [фирма] жалбоподателката да не бъде назначена на работа, като се има предвид, че същите не са подчинени и не са в йерархична зависимост с кмета на селото. Фактът, че В. е обучена за час-два (показанията на свидетелката Ц. П.) за отделни дейности не обосновава извод, че същата е одобрена за назначаване на позицията, за която е кандидатствала, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че обучението на служителите се провежда след сключен трудов договор, като лицето следва да получи личен номер, който е номер на оператор, за да му бъдат дадени пароли за работа с програмите, което не е установено да е направено.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 446 от 03. 12. 2015 г., постановено по адм. д. № 493/2015 г. по описа на Административен съд гр. В.. Решението не подлежи на обжалване.