Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 80, ал. 3 от ЗДС.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. С. срещу Решение № 7629 / 07. 12. 2015 г. по адм. д. № 7236 / 2015 г. по описа на Административен съд София – град, 23-ти състав.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че не са налице предпоставките за изземване на имота, а именно: същия да се ползва без основание. Моли да се отмени решението на АССГ и оспорената пред него заповед за изземване.
Ответникът – областният управител на О. С, чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Поддържа доводите изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни – Р. К. С. и Р. Р. С., не взимат становище по делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. К. С., срещу заповед № РД-15-116 / 30. 06. 2015 г. на областния управител на О. С, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/, е наредено да се изземе от Р. К. С., Р. К. С. и Р. Р. С. недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи, а именно: апартамент № [номер], намиращ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] [адрес], поради това, че го държат без правно основание.
В хода на това производство, административният съд е установил, че със Заповед за настаняване № с-49 / 05. 04. 1996 г. на началника на СМТОС – МВР, е настанен главен сержант Р. К. С. и семейството му, състоящо се от три члена, в жилището на МВР, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес].
Със заповед рег. № з-4831 / 17. 05. 2005 г. на директора на СДВР, е освободен от служба в МВР, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, главен сержант Р. К. С..
С договор между директора на ДМТОСО-МВР и Р. С. от 21. 06. 2007 г., е отдаден под наем за временно и възмездно ползване гореописания имот за срок от три години.
С писмо рег. № ДС-17601 / 11. 04. 2011 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и собствеността и социални дейности”, е уведомен Р. С., по повод негово заявление за закупуване на жилището, че липсва основание за удовлетворяване на молбата му, но може да подаде заявление за ползване пожизнено на жилището, ако отговоря на условията по § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗДС.
Със заявление по § 65, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, вх. № ДС 20797 / 05. 05. 2011 г. до министъра на вътрешните работи, Р. С., е поискал да ползва пожизнено обитаваното от него държавно ведомствено жилище от ведомствения жилищен фонд на МВР.
С писмо рег. № ДС-56953 / 10. 11. 2011 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и собствеността и социални дейности”, е уведомен Р. С., по повод негово писмо вх. № ДС 20797 / 05. 05. 2011 г., че комисия е разгледала неговото заявление и същия не отговаря на условието по т. 4 от § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, поради което липсва основание за сключване на договор за наем. Със същото писмо е уведомен С., че на основание чл. 24 от ЗДС, във връзка с чл. 238 от ЗЗД, му се отправя покана за доброволно освобождаване на ведомственото жилище. В случай, че в едномесечен срок, същото не се освободи доброволно, ще се предприемат мерки за принудителното му изземване по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Писмото е получено от съпругата на жалбоподателя – Р. С. на 12. 11. 2011 г.
С писмо рег. № І 11409 / 23. 04. 2012 г., министъра на вътрешните работи, е поискал областния управител на О. С да издаде заповед за изземване от Р. К. С. на обитаваното от него жилище, тъй като същото се обитава на отпаднало правно основание, след като на 12. 11. 2011 г., е получено писмо за прекратяване на наемните правоотношения и едномесечно предизвестие за доброволно освобождаване на имота.
С писмо рег. № 0403/23 от 19. 07. 2012 г. на областния управител на О. С, е уведомен Р. С., че започва производство за принудително изземване на ползвания от него ведомствен имот.
Със заповед № РД-15-116 / 30. 06. 2015 г. на областния управител на О. С, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗДС/, е наредено да се изземе от Р. К. С., Р. К. С. и Р. Р. С. недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи, а именно: апартамент № [номер], намиращ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес], поради това, че го държат без правно основание.
При тази фактическа обстановка административния съд е приел за безспорно, че имотът – подлежащ на изземване с процесната заповед е държавна собственост, актуван с представения по делото акт за държавна собственост № 4768 / 22. 03. 1994 г. на Териториална общинска администрация Л. и е предоставен на МВР – МТОСО.
Относно съществуването на втората предпоставка – имотът да се владее или държи без правно основание, съдът е приел, че сключения на 21. 06. 2007 г. договор за наем е прекратен с едномесечно предизвестие, съобразно чл. 24 от ЗДС и чл. 7, ал. 2 от същия договор, получено на 12. 11. 2011 г. След изтичането на това предизвестие, което е станало на 12. 12. 2011 г., имота се ползва вече на отпаднало основание, поради което и законосъобразно е издадена заповед за неговото изземване.
С Решение № 7629 / 07. 12. 2015 г., е отхвърлена жалбата на С., тъй като е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и без наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С Решение № 7666 / 08. 12. 2015 г., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно номера на делото, вместо посочения 6546, да се чете правилния - № 7236 / 2015 г.
Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд.
Правилно АССГ е приел, на база всички събрани по делото доказателства, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед, доколкото е налице държавен имот, за който има съставен АДС и същия се ползва на отпаднало основание, тъй като наемното правоотношение е редовно прекратено.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че към момента има висяща процедура по одобряването на жалбоподателя С. за сключване на договор за пожизнено ползване, тъй като липсвал индивидуален административен акт, с който това да му е отказано.
Видно е, че писмо рег. № ДС-56953 / 10. 11. 2011 г. на директора на Дирекция „Управление на собствеността и собствеността и социални дейности”, е уведомен Р. С., по повод негово писмо вх. № ДС 20797 / 05. 05. 2011 г., че комисия е разгледала неговото заявление и същия не отговаря на условието по т. 4 от § 65, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, поради което липсва основание за сключване на договор за наем. Безспорно е, че от страна на жалбоподателя не е оспорен нито този отказ, нито евентуално мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по неговото заявление, поради което с влязъл в сила административен акт е отказано пожизненото ползване на имота.
От страна на административния съд правилно е посочено, че е налице константна съдебна практика, относно правото на оспорване на писмото, с което е уведомен за отказа, което право обаче не е надлежно упражнено от жалбоподателя. Дали това писмо е издадено от компетентен орган и дали отговаря на другите изисквания за законосъобразност, както и дали не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, не е предмет на настоящото производство. Подробните довод изложени в касационната жалба относно издаването и реквизитите на индивидуалния административен акт, е можело да се разгледат при наличието на оспорване от страна на жалбоподателя, което обаче не е направено. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че било налице висящо производство по сключване на договор за пожизнено ползване, тъй като има постановен изричен отказ за това, като по делото не се и представи сключен договор за пожизнено ползване, съобразно чл. 32а от ППЗДС.
В същото време безспорно е установено, че е прекратено наемното правоотношение, поради което имота – държавна собственост, за който има издаден АДС, се ползва на отпаднало основание.
По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, ще следва жалбоподателя да заплати на ответника, както и на заинтересованата страна юрисконсултско възнаграждение, каквото искане, е своевременно направено. Размерът на това възнаграждение е 100 лв. за всеки и е определен съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ .
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7629 / 07. 12. 2015 г., поправено с Решение № 7666 / 08. 12. 2015 г., по адм. д. № 7236 / 2015 г. по описа на Административен съд София – град – 23-ти състав.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на Областна администрация на О. С, разноски в касационното производство, в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на Министерство на вътрешните работи на Р. Б, разноски в касационното производство, в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.