Производството е по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК.

С решение от 23. 05. 2006г. по гр. д.№ 2209/2004г. на ВКС е отменено решение от 09. 04. 2004г. по гр. д.№ 404/2003г. на Ловешкия окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение от 27. 06. 2008г. по гр. д.№ 2231/2007г. на ВКС е обезсилено постановеното при новото разглеждане на делото решение от 25. 01. 2007г. по гр. д.№ 234/2006г. на Ловешкия окръжен съд, поради произнасяне по непредявен иск и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С решение от 10. 08. 2010г. по гр. д.№179/2009г. е отменено въззивно решение от 13. 11. 2008г. по гр. дело № 248/2008г. на Ловешкия окръжен съд и е даден ход по същество пред настоящата инстанция за извършване на съдопроизводствени действия по изясняване на въпросите с техническа експертиза за безспорна индивидуализация на процесните сгради, разграничаване на допълнителното застрояване в имота от предмета на приключилото производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, отграничаване на СПН по този спор и преценката за правния интерес от водене на отрицателния установителен иск. С решението на въззивния съд е бил уважен предявеният от С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н. срещу [фирма], [населено място], иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71, 37 кв. м.- къща №3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119, 34 кв. м. – къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1981г. имот пл.№ *, кв.*, а по плана от 1988г. част от парцел *, кв.*, отреден «За паметници на културата и озеленяване» с площ от около 272 кв. м., описани по нот. акт№ */2001г.

Производството е висящо по реда на чл. 295, ал. 2 ГПК по така предявения отрицателен установителен иск.

С решение по гр. д.№ 487/1994г. на Троянския районен съд между същите страни е признато на ищците – физически лица, правото на собственост и дружеството е било осъдено да им предаде владението върху дворно място от 145 кв. м., в [населено място], съставляващо по регулационен план на града от 1981г. имот пл.№*, кв.*, а по регулационния план от 1988г. – част от парцел *, кв.*, отреден за паметници на културата и озеленяване, заедно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня. С нотариален акт № */2001г. [фирма] е признато за собственик на А. „Н.”,, включващ: двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 74, 74 кв. м., едноетажна сграда, строена през 1988г. с площ 78, 30 кв. м., двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 71, 37 кв. м. и двуетажна сграда, строена през 1988г. с площ 119, 34 кв. м., както и на други подобрения, построени в собствен поземлен имот, включен в парцел * „За паметници на културата и озеленяване”, кв.* по плана на [населено място] от 1988г., целия от 882 кв. м.

От техническите експертизи по делото, в т. ч. и от изготвената от вещото лице Г., се установява, че имот пл.№* с площ от около 272 кв. по регулационния план на [населено място] от 1981г. е включен в парцел *, кв.*, а по РП от 1988г. е заснет под същия номер, но като част от парцел *, кв.*, отреден за паметници на културата и озеленяване с обща площ 880 кв. м. Имот пл.№* с площ от 272кв. м. е бил собственост на наследодателя на ищците. Към 1986г., когато този имот е предмет на продажба по реда на глава ІІ ЗСГ и закупен от ОбНС, върху него са били построени и оценени по Наредба за цените на недвижими имоти лятна кухня и паянтова двуетажна жилищна сграда. Имотът е актуван като държавен с акт №1957/1986г., а през 1995г. е съставен А. №2567 за а. „Н.”, включващ дворно място от 633 кв. м. и описаните и в нотариален акт №*/2001г. сгради. Имотът е бил предоставен за оперативно управление на държавно предприятие „Е.”, впоследствие на правоприемника му [фирма]. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от техническите експертизи е установено, че в периода 1986-1988г. държавното предприятие е строило в имота по проект за реконструкция комплекс къщи на Н.- р. и а.. На място в целия парцел *, кв.* са построени общо четири сгради, а само върху пл.№ * посочените в нотариален акт № */2001г. двуетажна сграда с площ 71, 37 кв. м. – къща № 3 и двуетажна сграда с площ 119, 34 кв. м. – къща № 4. От данните по делото, вкл. заключението на вещото лице Г. е установено, че постройките лятна кухня и паянтова двуетажна жилищна сграда в имота са били изцяло съборени след продажбата по ЗСГ и на тяхно място през 1988г. е изграден нов архитектурен комплекс, условно включващ двете къщи по А.№2567 и нотариален акт №*/2001г.: №3 с площ 71, 37 кв. м. и №4 с площ 119, 34 кв. м. Комплексът, включва хотелска част и хранително заведение и представлява една сграда, съдържаща общо три вертикални нива като в отделните части на сградата са едноетажна, двуетажна и триетажна част. Контурите на старите съборени постройки не съвпадат с новата сграда. Тя е изградена с по-голяма площ от тях.

При така установената фактическа обстановка следва извод, че решението по приключилото гр. д. №487/1994г. на Троянския районен съд, с което е уважен искът с правно основание чл. 108 ЗС на ищците-ФЛ срещу [фирма] относно собствеността и владението на дворно място, съставляващо имот пл.№ *, част от парцел *, кв.* по плана на [населено място] от 1988г. и построените в него жилищна сграда и лятна кухня, не касае процесните къщи /комплекс/, а липсващи към момента на завеждане на иска по чл. 108 ЗС и постановяването на решението постройки. Процесните постройки не са били предмет на иска с правно основание чл. 108 ЗС и цитираното съдебно решение не разпростира СПН по отношение на тях. Отделно от това с оглед повдигнатия по делото правен въпрос в производството по чл. 288 ГПК следва да се има предвид, че предявяването на иска с правно основание чл. 108 ЗС прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б.”б” ЗЗД вр. чл. 84 ЗС само за претендираното вещно право, само за имота, предмет на иска, но не и за други самостоятелни обекти на собственост, изградени в дворното място.

Процесните сгради не са били предмет на продажбата по глава ІІ ЗСГ. Те са построени по-късно от държавното предприятие „Е.”, на което е било предоставено оперативното управление и стопанисване. Съгласно чл. 15 ЗС/отм., ред. преди ДВ бр. 31/ 1990г./, не се е изисквало отстъпване право на строеж на държавно предприятие, притежаващо правото на оперативно управление върху предоставената му за стопанисване държавна собственост. В случая заемането на имота от държавата чрез ответното дружество е започнало през 1985г., когато е предадена строителната площадка. Изграденият архитектурен комплекс „Н.”, приет с акт образец 16 е станал собственост на държавата, която е строила чрез държавното предприятие в заетия изцяло от нея имот. По начало правото на строеж и правото да се притежава сграда върху чужд имот отделно от земята, е вещно право по смисъла на чл. 63 ЗС и като такова може да бъде предмет на отделно владение и разпореждане. Във връзка с отграничаване правото на собственост на държавата върху изградените от нея постройки след заемането на имота отделно от правото на собственост върху земята, а оттук и придобиването им от ответното дружество от държавата като техен собственик, са били дадени указания с първото отменително решение на ВКС. При така очертания впоследствие предмет на спора следва да се приеме, че в случая държавата е строила в заетия от нея след продажбата по реда на глава ІІ ЗСГ имот, владяла е и е станала собственик на постройките. По надлежния ред за тях е съставен и актът за държавна собственост – №2567/1995г. Тези постройки не са били предмет на иска с правно основание чл. 108 ЗС между страните по делото и съдебното решение не разпростира СПН по отношение и на тях. Установяването на обратното би довело до недопустимост на така предявения отрицателен установителен иск, поради наличие на съдебно установено право на собственост в полза на ищците от една страна, а от друга и липса на правен интерес за тях да водят иск за установяване, че ответникът не е собственик на имота. По делото не е повдиган спор, че процесните сгради не са били прехвърлени в патримониума на ответното дружество от държавата, а от доказателствата е видно и че на държавното предприятие Завод „Е.”, впоследствие преобразувано в еднолично АД с държавно имущество, а сега [фирма], сградите са били предоставени за оперативно управление и стопанисване. Ответното дружество черпи право на собственост върху постройките от държавата и е станало техен собственик. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспорване на констативния нотариален акт, с който се е снабдило ответното дружество, не е успешно проведено в процеса и материалната му доказателствена сила следва да бъде зачетена. Предявеният отрицателен установителен иск за правото на собственост е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 77 ГПК ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС сумата 250 лева – изплатено възнаграждение за назначената в настоящото производство техническа експертиза. Въпреки изхода на спора на [фирма] не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, поради липса на доказателства за направени такива.

По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С. М. В., М. М. С., М. П. Н. и Т. П. Н. срещу [фирма], [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК отм. за признаване за установено, че [фирма], [населено място] не е собственик на двуетажна сграда със застроена площ 71, 37 кв. м.- къща №3 и Двуетажна сграда със застроена площ 119, 34 кв. м. – къща № 4, изградени в поземлен имот, находящ се в [населено място], съставляващ по регулационния план от 1981г. имот пл.№ *, кв.*, а по плана от 1988г. част от парцел *, кв.*, отреден «За паметници на културата и озеленяване» с площ от около 272 кв. м., описани по нот. акт№ */2001г.

ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС на основание чл. 77 ГПК сумата 250 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: