Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх. Nо 8361/31. 11. 2011 година

на [община], заявена от К. на общината Н. К. Д. и приподписана от г. юрисконсулт Р. срещу Решение Nо 79 от 07. 10. 2011 година по гр. възз. д. Nо 175/2011 година на АС-Бургас.

С обжалваното решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция, с което по отношения на [община], на основание чл. 124 ал. 1 ГПК е прието за установено, че С.-М.”АД [населено място] е собственик на следния недвижим имот - реално обособена част от 1120 кв. м. ид. части от ПИ *, целият с площ от 6 227 кв. м. кв. м., находящ се в к. к.С. б., [община].

Поддържа се, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при разглеждане на възражението за липса на съсобственост поради вложени изцяло лични средства в придобиването на процесното жилище, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се поддържа с довод, че по въпросите, от значение за изхода на спора

- преклузивен или инструктивен е срока по § 43 от ППЗДОбП отм. и при направено оспорване на основание чл. 17 ал. 2 ГПК на индивидуален административен акт, който се противопоставя на страна по делото, което не е била участник в административното производство по издаването му и обжалването му, съдът обвързан ли е от практиката на ВАС относно валидността на административните актове,

е налице необходимост от произнасяне от страна на ВКС, което би било от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото предвид на лисата на практика.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- [фирма] [населено място] чрез адв. С. М.- АК Б., с който се оспорва допустимостта на касационното обжалване с доводи, че липсват законови предпоставки за допускане на касационно обжалване - правните въпроси не попадат в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК, като становището е обстойно мотивирано. Алтернативно се подържа довод за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски по представен Договор за правна помощ и съдействие в размер на 750 лв.

Състав на ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, с обжалваното въззивното решение съдът се е произнесъл по иск за собственост с данъчна оценка на целия терен от 54 992 лв.,поради което същата се явява процесуално допустима.

За да уважи иска за собственост, заявен на основание чл. 124 ал. 1 ГПК срещу [община], въззивният съд е приел, че ищецът по делото- [фирма] [населено място] е доказал, при условията на главно и пълно доказване, че е собственик на процесния недвижим имот - реално обособена част от 1120 кв. м. ид. части от ПИ *, целият с площ от 6 227 кв. м. кв. м., находящ се в к. к.С. б., [община], като прилежащ терен на почивна станция като придобивното основание е универсално правопримство при преобразуване на държавна фирма в търговско дружество и последващо увеличение на капитала на същото/ [фирма] със 100 % държавно участие / чрез апорт на процесната земя по силата на Заповед РД-02-14-631/19. 06. 1996 година на М.,

Не са възприети доводите на О., релевирани като защита в отговора по чл. 131 ГПК, за нищожност на цитираната заповед - като индивидуален административен акт, поради липсата на индивидуализация на терена от 1120 кв. м., с довод, че към 1996 година земята е отразена като такава по сметка 201 по баланса на дружеството, без нови граници поради липса на изготвен и одобрен кадастрален и регулационен план, но с възможност за пълна индивидуализация по старите граници на отменен кадастрален план.

Не е прието за основателно, макар и релевирано за първи път като защита на О., възражението, че срокът по § 34 от ПЗР на ЗППДОбП отм. е преклузивен, поради което и издадената след този срок заповед е нищожна, след като аргументирано е прието, че процедурата по оценка на процесната земя с оглед на включването и в баланса на търговското дружество по реда на чл. 17 ал. 3 ЗППДОбП отм. е започнала в рамките на тримесечния срок и същият е спазен.

След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал. 1 ГПК, доводите на касатора по приложеното изложение в контекста на правните изводи на въззивния съд/ изложени по-горе/, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Въпросът

за характера на срока по § 34 от ПЗР на ЗППДОбП /отм

./ не е предмет на обсъждане от страна на решаващия съд. Решаващите мотиви на съда сочат, че правоизклюващото възражение на [община], макар и заявено пред втората инстанция, е разгледано, приета е тезата, че срокът е преклузивен, но са изложени съображения за неговото спазване.Т.е. правният проблем за характера на този срок - преклузивен или инструктивен е извън произнесеното от въззивния съд решение.Дори и да няма съдебна практика по въпроса, касационното обжалване не може да бъде допуснато след като изведеният правен въпрос е неотносим към спора.

Въпросът

при направено оспорване на основание чл. 17 ал. 2 ГПК на индивидуален административен акт, който се противопоставя на страна по делото, което не е била участник в административното производство по издаването му и обжалването му, съдът обвързан ли е от практиката на ВАС относно валидността на административните актове

, също не може да обоснове основание за допустимост на касационното обжалване.С т. 2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично се прие, че решенията на административните съдилища не могат да се ценят като противоречива съдебна практика по см. на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Именно за това и този въпрос е неотносм пък даденото правно разрешение за законност на заповедта за увеличение капитала на търговското дружество от 1996 година.

С оглед изхода на делото и на основание 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски, съобразно на представения Договор за правна помощ и съдействие в размер на сумата 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, ВКС - състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване по

по касационната жалба вх. Nо 8361/31. 11. 2011 година

на [община], заявена от К. на общината Н. К. Д. и приподписана от г. юрисконсулт Р. срещу Решение Nо 79 от 07. 10. 2011 година по гр. възз. д. Nо 175/ 2011 година на АС-Бургас.

Осъжда

[община], представлявана от К. на общината Н. К. Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 750 лв. / седемстотин и петдесет лева/ разноски за касационната инстанция.

Определението

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: