Определение №203/20.05.2021 по ч.гр.д. №4883/2017 на ВКС, ГК, III г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№203

Гр. София, 20. 05. 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето г. о., в закрито заседание на 29. 04. 2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №4883/17 г., за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „2С” ООД, [населено място] срещу въззивното определение на Апелативен съд София по ч. гр. д. №2391/17 г., с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по заведения от касатора срещу Прокуратура на РБ иск за обезщетяване на имуществени вреди от неправомерни действия на правозащитния орган, изразяващи се в драстично нарушение на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС с продължило над 15 г. наказателно производство, завършило с вл. в сила на 23. 04. 09 г. съдебно определение за прекратяването му на осн. чл. 24, ал. 1,т. 3 НПК.Претендира се обезщетение и от други неправомерни действия на прокуратурата, подробно посочени в уточняващата молба на ищеца и въззивното определение. Обезщетението за тях, съобразно направеното уточнение се претендира в размер на 6 511 079 лв. /за претърпени загуби и пропуснати ползи/ и мораторна лихва от 12 919 044 лв., а производството по гражданското дело е прекратено и исковата молба – върната поради невнасяне на определената от съда държавна такса от 777 205 лв.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване определение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1,т. 1,2 и 3 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС – опр. по ч. гр. д. №1867/15 г. на трето г. о., е разрешен значимият за спора правен въпрос: Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция за вреди от незаконосъобразни действия на органите на съдебната власт, причинени в нарушение на европейското законодателство – специалният ред по ЗОДОВ или общият исков ред за реализиране на деликтна отговорност по ЗЗД? В тази връзка поставя и въпроса: С оглед гарантираното право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес съгл. чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, не следва ли на страната да бъде предоставена ефективна възможност за съдебна защита чрез определяне на държавна такса по предявените искове съгл. специалния ред на ЗОДОВ? , като намира, че този въпрос е от значение за спора, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по т. д. №2/15 г. на ВКС – ГК и ТК и ВАС- 1 и 2 колегия, имащо за предмет първия от поставените въпроси. Искането за тълкуване е отклонено поради влезлите в сила изменения на ЗОДОВ – ДВ бр. 94/19 г., даващи отговор на въпроса. Според относимата за случая разпоредба на пар. 6, ал. 2 ЗОДОВ неприключилите до влизане в сила на този закон производства / каквото е и това по настоящото дело/ се довършват от съдилищата, пред които са висящи, вкл. при последвало въззивно и касационно обжалване. На осн. чл. 2в, ал. 3 ЗОДОВ за дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и чл. 10 ЗОДОВ. Поради прекратяване на тълкувателното дело настоящото производство следва да се възобнови и частната касационна жалба се разгледа в закрито заседание.

В обжалваното въззивно определение е прието, че в процесния случай / при приключило близо три години преди изменението на ЗОДОВ бр. 98/12 г. наказателно производство/ държавата отговаря за вреди от действия на правозащитни органи, които не са извършени в разумен срок в нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС, на осн. чл. 49 ЗЗД. В българската правни система отговорността на държавата може да се реализира чрез два способа – по общия ред на ЗЗД и по специалния ред на ЗОДОВ. Специалният ред е приложим само за уредените в ЗОДОВ случаи и не се отнасят до нанесени на юридически лица вреди, които могат да се обезщетят по реда на чл. 49 ЗОДОВ.

В практиката на ВКС е формирано становището, че при отчитане на принципите на равностойност и ефективност, и за квалифицираните по чл. 4, пар. 3 ДЕС искове срещу държавата се прилагат предвидените в ЗОДОВ за ищеца облекчения относно държавната такса и местната подсъдност / опр. по ч. гр. д. №1438/19 г. на трето г. о., опр. по ч. гр. д. №4133/17 г. на трето г. о. и опр. по ч. гр. д. №1236/16 г. на трето г. о./. Този извод е формиран при съобразяване на практиката на Съда на Европейския съюз (вж. - Francovich and others v. Italian State, C-6/90, C-9/90, §42-43; както и решение от 04. 10. 2018 г. по дело С-517/16 и др.), според която, макар да е в правомощията на всяка държава членка да определя компетентните съдилища и да уреди исковите производства, по реда на които може да бъде реализирана нейната отговорност за вреди от нарушения на правото на ЕС, материалните и процесуалните условия на този ред не могат да бъдат по-неблагоприятни, отколкото при подобни искове, засягащи само националното право (принцип на равностойност), и не могат да бъдат така нормирани, че да направят практически невъзможно или прекомерно сложно получаването на обезщетение (принцип на ефективност). Поради констатираното противоречие с посочената практика на ВКС, определението на АС следва да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК по поставените от касатора въпроси за реда на разглеждане на иска с оглед гарантираното право на страната на ефективни правни средства за защита и на справедлив процес, съобр. чл. 47 ХОПЕС.

По същество частната жалба е основателна: Размерът на определената от съда е невнесена от ищеца пропорционална държавна такса по иска за вреди от нарушаване на правото на ЕС – чл. 6 от КЗПЧОС, в случая сочи на опасност получаването на обезщетение да стане практически невъзможно или прекомерно сложно за ищеца. Той е внесъл държавна такса от 25 лв., която се дължи по ЗОДОВ за подобни искове – чл. 2а, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Както вече е посочено в постановеното от настоящия състав за сходен случай опр. по ч. гр. д. №4133/17 г., принципите на ефективност и равностойност изискват всички правила относно исковете или жалбите да се прилагат еднакво за искове или жалби, основани на нарушение на правото на Съюза, както и за сходни искове или жалби, основани на нарушение на вътрешното право. От това следва, че в такива случаи правилата за държавните такси трябва да са еднакви да всички правни субекти предявили подобни искове, а не за едните да се прилага пропорционалната такса, а за другите - простата такса. С оглед на това, приложима и за предявените до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/2019 г.) искове по чл. 4, § 3 от ДЕС следва да е разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ, а оттам и на чл. 2а от Тарифата. Още повече, че неприлагането на еднакъв процесуален ред и правила по отношение на еднакви искове, респ. евентуалното им разграничаване в зависимост само от датата на предявяване на исковете, би поставило в по-неблагоприятно (неравностойно) положение и би затруднило достъпа до правосъдие на една група ищци спрямо друга група.

В уточненията на исковата молба не е посочено ясно каква част от исковата сума се претендира поради нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, съобр. чл. 6 от КЗПЧОС/ това основание е заявено в исковата молба и се поддържа в уточняващата молба от 12. 12. 16 г./ и каква част поради други действия на прокуратурата, посочени в исковата молба и в уточняващата молба на ищеца от 12. 12. 2016 г. Затова на ищеца следва да се даде последна възможност да уточни исковата си молба по отделните й пунктове/ както първоначално е указано и в опр. на САС по ч. гр. д. №692/16 г./, което е от значение за разграничаване на отделните искове и определяне на държавна такса по всеки от тях.

По изложените съображения въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Затова ВКС на РБ, трето г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 4883/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2644 от 8. 08. 2017 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 2391/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯ въззивното определение № 2644/8. 08. 2017 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 2391/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение от 6. 03. 2017 г. по гр. д. № 5481/2014 г. по описа на Софийски градски съд.

Връща делото Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...