Образувано е по касационната жалба на М. О. А., гр. С., против решение по адм. д.№ 4515/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно. Твърди, че не е допуснал нарушението, за което е уволнен итова е доказано. В периода от 17. 12. 2007 г. до 5. 02. 2008 г. е ползвал платен годишен отпуск, като при изготвянето на графика на 25. 01. 2008 г. за месец февруари, утвърден и от началника на ГКПП, същият е включен в дежурствата от 12. 02. 2008 г. След като не е бил на работа към момента на изготвяне на графика, не е могъл да познае какъв ще бъде графика, явил се е на всички дати, на които е бил длъжен по график да се яви.

Ответната страна Директорът на ГД "Гранична полиция" оспорва касационната жалба като неоснователна. За процесния период жалбоподателят не е бил в разрешен отпуск, поради което е доказано основанието за дисциплинарно уволнение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Допуснато е тежко нарушение на служебната дисциплина. Служителят не се е явил на работа, а включването в дежурствата от 12. 02. 2008 г. не го освобождава от задължението да си изпълнява служебните задължения.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 23/ 31. 03. 2009 г. по адм. д.№ 4515/ 2008 г. по описа на АС-София - град е отхвърлена като неоснователна жалбата на касационния жалбоподател против заповед №А3-2533/ 15. 05. 2008 г. на Директора на НСП, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за неявяване на работа в два последователни дни.

Решението е правилно и следва да се остави в сила. Обосновано и при установена фактическа обстановка, която съответства на доказателствата по делото, съдът е приел, че служителят е бил в разрешен платен годишен отпуск в периода от 17. 12. 2007 г. до 5. 02. 2008 г., но за периода от 6. 02 до 11. 02. 2008 г., включително не е имал разрешен отпуск, а не се е явил на работа.

При така установените факти са законосъобразни правните изводи на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на служебната дисциплина. Без значение за правилното решаване на спора са отразяванията в графиците за нощни смени, устни уговорки с прекия началник и информацията, давана от колеги на жалбоподателя. Съгласно чл. 178 от ППЗМВР /редакция ДВ, бр. 47 от 9. 06. 2006 г./,

редът за ползване на отпуските на държавните служители се определя от министъра на вътрешните работи, който е уреден със заповед № Із-1325/ 25. 08. 2006 г. на министъра на вътрешните работи, цитирана в административната преписка и приложена по делото. Съгласно т. 5 от заповедта платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на ръководителя на основните структурни звена по чл. 9 от ЗМВР или от директорите на областните дирекции или упълномощени от тях началници на структурни звена. Жалбоподателят не представя писмено разрешение за платен годишен отпуск за периода от 6. 02. 2008 г. до 11. 02. 2008 г., включително, поради което вписванията в графика за дежурства на смяна "Б", че жалбоподателят е отпуск са без правно значение. Не тези вписвания са правното основание за отсъствие от работа, а писменото разрешение, каквото в случая няма. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 211 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 23/ 31. 03. 2009 г. по адм. д.№ 4515/ 2008 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Й.Д.