чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. М. от гр. С. против решение № 1641 от 11. 03. 2013 г., постановено по адм. д. № 4056/2012 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-2-29 от 19. 02. 2010 г. на Кмета на Р. Т. - Столична община. По наведени доводи за неправилност на решението - неправилно приложение на материалния закон ;

необоснованост и постановяване при съществени нарушения на съдопроизводствените правила моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалваният от него пред АССГ административен акт.

Ответникът –Кмета на район „Триадица”,Столична община, чрез процесуалния си представител-юрк. Н., оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК

и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК

и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-09-2-29 от 19. 02. 2010 г. на Кмета на Р. Т. - Столична община, с която е преместен, считано от 01. 03. 2010 г. от отдел "Регистрация и контрол на търговската дейност" (РКТД) в отдел "Правно обслужване", като е запазена длъжността му "старши експерт" и е променена длъжностната му характеристика. Като основания за издаване на заповедта са посочени честите му отсъствия, невъзможност да изпълнява задълженията си и да участва в извършването на специализиран контрол в стационарни търговски обекти и местата на открито, доклад с вх. № 9301-44 от 17. 02. 2010 г. от началника на отдел РКТД и експертно решение № 0370 от 09. 03. 2009 г. на І-ва МБАЛ – ІІІ-ти състав на ТЕЛК.

За правното основание на издадената заповед – съда се е позовал на задължителните указания на ВАС дадени в отменително решение № 5638/19. 04. 2012г., постановено по адм. д. № 6051/2011 година по описа на ВАС - сочещи, че оспореният административен акт следва да бъде разгледан през призмата на чл. 85 ЗДСЛ – приложим в случая.

Съпоставяйки длъжностните характеристики на заеманата от Милтенов длъжност- „старши експерт”- в двата отдела - в който първоначално е работел, и този, в който е преместен с оспорената заповед - съда е стигнал до правилния извод, че служителят е преместен на длъжност изискваща по - малко физическо усилие - работа преимуществено в „кабинет”,а не на открито и свързана с физическа активност, каквито функции са били осъществявани на предходната длъжност.

Не може да бъде споделен касационния довод, че липсата на списък с подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на лицата с намалена работоспособност, изготвен съгласно чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване -Приета с ПМС № 72 от 30. 12. 1986 г.,Обн. ДВ. бр. от 27 Януари 1987г., доп. ДВ. бр. от 8 Юли 1988г., доп. ДВ. бр. от 12 Юни 1990г., изм. ДВ. бр. 111

от 28 Декември 2001г., изм. ДВ. бр. 78 от 30 Септември 2005г., препятства възможността за приложението на чл. 85 ЗДСЛ и преместване на служителя поради намалена трудоспособност. В чл. 85, ал. 2 ЗДСЛ - изрично се сочи, че предписанието за трудоустрояване е задължително както за държавния служител, така и за органа по назначаването. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първи от АПК , Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1641 от 11. 03. 2013 г., постановено по адм. д. № 4056/2012 г. от Административен съд София-град Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

Е.М.