определение по ч. гр. д.№ 1149 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1874

гр.София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори април две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 1149 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. И. М. срещу определение № 1013 от 07.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 930 от 2024 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение от 21.10.2024 г. по гр. д.№ 208 от 2019 г. на Районен съд - Своге за отказ Г. М. да бъде освободен от дължима при извършване на съдебна делба държавна такса върху стойността на дела му.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Поставят се следните въпроси:

1 Какви са предпоставките за освобождаване на ищеца по делото от заплащане на държавна такса и разноски ? По какви критерии и по какъв начин съдът определя достатъчни ли са доходите на ищеца за покриването на държавната такса и разноските по делото и какъв размер на държавната такса да бъде определен ?

2. С колко определения следва да се произнесе съдът досежно освобождаването на ищеца по делото от заплащането на държавната такса и разноските и размерът на държавната такса, който следва да бъде заплатен, ако същият не е освободен изцяло или частично ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /страна по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за отказ за освобождаване от държавна такса, дължима по делото. Съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и с оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, този акт подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания за това.

Касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд обаче не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените в частната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за това:

Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска на основание чл.280, ал.1 ГПК, когато са налице общото основание за това /посочване от касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалвания съдебен акт/ и поне едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.

В случая и двата поставени от касатора въпроса не са правни въпроси, които биха могли да са основание за допускане на касационното обжалване, предвид приетото в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение: не са свързани с главния мотив на въззивния съд да потвърди определението на първоинстанционния съд за отказ Г. М. да бъде освободен от заплащане на държавна такса, който е, че съделителите в производство по съдебна делба не могат да бъдат освобождавани по реда на чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на дължимата съгласно чл.355 ГПК държавна такса върху стойността на дяловете им.

Независимо от това, не са налице и специалните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението. На първо място, приетото в него не противоречи, а напротив съответства на практиката на ВКС по въпроса за недопустимостта за освобождаване по реда на чл.83, ал.2 ГПК на съделители в делбено производството от заплащане на дължима съгласно чл.355 ГПК държавна такса върху стойността на дяловете им. Няма, а и жалбоподателят не е посочил, практика на ВКС в обратния смисъл. На второ място, жалбоподателят не е посочил актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз, на които обжалваното определение да противоречи. На трето място, не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението, доколкото по единствения относим към конкретното дело процесуалноправен въпрос /за това допустимо ли е да се освобождават по реда на чл.83, ал.2 ГПК съделители в делбено производство от заплащане на дължимата съгласно чл.355 ГПК държавна такса върху стойността на дяловете им/ има последователна и непротиворечива практика на ВКС /включително посочената в обжалваното определение/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че определението на Софийския окръжен съд е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на определението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на съдебния акт, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд. Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1013 от 07.12.2024 г. по ч. гр. д.№ 930 от 2024 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.