Производство по чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. К. от с. Я., община П. против решение № 115/14. 06. 2006 г., по адм. дело № 909/2005 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3405146662/26. 08. 2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане № 3405146662 от 29. 06. 2005 г. на орган по пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ.

Наведени са касационни основания за неправилност, поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответната страна в касационното производство - директорът РУ "Социално осигуряване" - Перник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд прецени оплакванията за неправилност на решението по реда на чл. 39 от ЗВАС и приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

П. П. окръжен съд е оспорена законосъобразността на решение № 3405146662 от 26. 08. 2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" Перник и потвърденото с него разпореждане № 3405146662 от 29. 06. 2005 г. на ръководител пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ на С. Ц. К..

За да отхвърли жалбата като неоснователна, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана репресия против жалбоподателя, извършена на основание произход, политически или религиозни убеждения, изразяваща се в изтърпяване на присъда по наказателно дело № 43/1971 г. и незаконно задържане в периода 07. 07. 1971 г. - 30. 07. 1971 г. в поделенията на Държавна сигурност.

За да бъде отпусната добавка към пенсията за ОСВ на С. К. на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, следва да се установи, че към датата на подаване на молбата за тази добавка - 26. 02. 2004 г., по отношение на него са налице изискванията на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗПГРЛЛ. Следователно г-н Кръстев е следвало да представи доказателства за това, че е незаконно репресиран по см. на чл. 1, ал. 1 от посочения закон и е лице от кръга на тези, посочени в чл. 1, т. 1 или 2 от закона.

Становището на касатора е, че попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като е бил осъден по чл. 280 от НК, видно от присъда № 41 от 31. 08. 1971 г. Сочи, че без правно значение за този извод е обстоятелството, че е напуснал страната и незаконно не се е завърнал в предвидения 3-месечен срок по лични причини. Изтъква, че в процесния случай правния извод за това, че е незаконно репресиран следва пряко от факта, че по отношение на него е приложен чл. 280 от НК, който е изцяло репресивен, тъй като криминализира незавръщането в страната в тримесечен срок.

Настоящата инстанция споделя законосъобразните и точни мотиви на първоинстанцинния съд. Безспорно е установено, че С. К. е напуснал страната с намерение да не се завърне по лични съображения, а не по политически причини, произход или религиозни убеждения, което се установява от мотивите на представената по делото присъда. Именно поради това не може да се приеме, че по отношение на него е упражнена незаконна репресия по см. на ал. 1 на чл. 1 от ЗПГРРЛ, независимо, че е осъден по чл. 280 от НК.

Спорен е и въпроса, дали с удостоверението № 33952 от 15. 12. 2004 г., издадено от дирекция "Информация и архив" при Министерството на вътрешните работи, от което се установява, че лицето е било задържано като обвиняем по следствено дело № 198/1971 г. за времето от 07. 07. 1971 г. до 30. 07. 1971 г., С. К. установява незаконно задържане в поделенията на МВР и други места, по см. на т. 2 на чл. 1 от ЗПГРРЛ.

Мотивирания по-горе извод, че С. К. не попада в кръга на лицата по ал. 1 на чл. 1 от ЗПГРРЛ, тъй като мотивите му да не се завърне в България са изключително лични, изключва по отношение на него да са налице фактическите предпоставки на т. 2 на чл. 1 на ЗПГРРЛ. Поради това не е незаконно задържане по см. на чл. 1, т. 2 от поменатия закон, задържането на Кръстев от органите на следствието за периода 07. 07. 1971 г. - 30. 07. 1971 г. и последвалото постановяване на присъда № 41 от 31. 08. 1971 г.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Пръвоинстанционното решение е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ГПК вр. чл. 11 от ЗВАС, в полза на РУ "СО" Перник, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт Тодорова защита в производството пред настоящата инстанция в минималния размер съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВА В СИЛА решение № 115/14. 06. 2006 г. по адм. дело № 909/2005 г. на Пернишкия окръжен съд.

ОСЪЖДА С. Ц. К. от с. Я., област П. да заплати на РУ "Социално осигуряване" Перник сумата от 80 /осемдесет лева/ юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. А./п/ Т. Т.

М.А.