Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. П. против Решение № 748 от 03. 06. 2009 год. по адм. дело № 166/2009 год. на Административен съд - Пловдив, 12-ти състав, с което е прогласена нищожността на Д. Р. акт (ДРА) № 1065 от 30. 12. 2005 год., издаден от Д. В. С. - данъчен инспектор, ръководител екип в ТДД - гр. Х., в частта му, с която на ЕТ "МИГ-9-13-И. Г.", представляван от И. М. Г., гр. Х. е отказано признаване правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за м. 09. 2005 год. в размер на 998, 27 лв., потвърден с Решение № 901/29. 12. 2008 год. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. П. при ЦУ на НАП.

Изложени са доводи за неправилност на решението - касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, като се отхвърли жалбата срещу ДРА и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "МИГ-9-13-И. Г.", представляван от И. М. Г., гр. Х., чрез процесуалния представител адв. Д., в приложени по делото писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва жалбата, желае решението като правилно да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо „А” отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да приеме, че издадения ДРА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установеният по делото факт, че за същия период има влязъл в сила ДАПВ № 3770/04. 11. 2005 год., включващ данъчен период м. 01. 09. 2005 год. – 30. 09. 2005 год., с който ДДС е възстановен в размер на 45000 лв. от целия размер 50683, 17 лв. Част от сумата в размер на 4684, 90 лв. била възстановена ефективно с атакувания ДРА. В резултат на това, Съдът е приел, че е сезиран с жалба относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 998, 27 лв. досежно неговата нищожност. Съдът се е позовал на влязъл в сила ДАПВ за същия период и е приел ДРА за нищожен в атакуваната част.

Тъй като в настоящия случай не се твърди наличие на някоя от хипотезите за изменение и ревизията не е възложена от териториалния директор, който е компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а от началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП гр. Х., поради липса на материална компетентност на този орган да възлага ревизия по чл. 133 от ДОПК, издаденият въз основа на тази заповед ревизионен акт е нищожен. Решението е правилно.

Не се спори по фактическата обстановка и по въпроса, че е налице влязъл в сила ДАПВ за същия данъчен период, с който на ДЗЛ е признато право на възстановяване на данъчен кредит и той е реално е възстановен на търговеца, който пък е установен като задължение с издадения в последствие ДРА.

Не се спори по делото, че ДАПВ е издаден при действието на ДПК отм. и представлява данъчен акт по смисъла на чл. 115, ал. 1 от ДПК.

В последствие тази правна уредба е регламентирана с ДОПК. За да преразгледат процесните периоди, данъчните органи е следвало задължително да приложат чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като материалната компетентност за тези действия принадлежи на териториалния директор. Не са налице основанията, изброени в чл. 133, ал. 2, т. 1-5 от ДОПК, които биха позволили възобновяване на производството за периоди, за които има влезли в сила актове при спазването на процедурата по чл. 134 от ДОПК. Като е издал ДРА за данъчен период, за които има влязъл в сила данъчен акт, органът по приходи е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. След влизането им в сила, ДАПВ и ДРА се ползват със стабилитет, който изключва възможността на органа по приходи да въздейства върху вече определеното данъчно задължение за съответния период на конкретно ревизираното лице. Именно в това се изразява и формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно решение по поставения проблем.

Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден ДРА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП гр. Х., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК.

При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влезли в сила ДАПВ за същия ревизиран период.

Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК отм. приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК отм. и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК отм. .

В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действето на ДПК отм. при извършване на ревизия, следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде ДРА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият ДРА е нищожен.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо „А” отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 748 от 03. 06. 2009 год. по адм. дело № 166/2009 год. на Административен съд - Пловдив, 12-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ Д. Ч.

М.Ч.