Т. Г. И. е подала касационна жалба срещу решението от 17. 03. 2008 г. по адм. дело №4542/2007 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е била отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт №2000339/11. 06. 2007 г. на Териториална дирекция - София град на Националната агенция по приходите, потвърден с решение №1590/21. 09. 2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта за установяване размера на задълженията й за здравноосигурителни вноски и лихви за просрочие за периода от 01. 11. 2000 г. - 31. 12. 2005 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт в тази част.

Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна.

Административният съд е установил, че със заповед №339/26. 01. 2007 г. на Териториална дирекция - София град на Националната агенция по приходите е била възложена ревизия на Т. Г. И. за определяне на вноски за здравно осигуряване за периода 01. 01. 2000 г. - 31. 12. 2005 г. След приключване на ревизията бил издаден ревизионен акт №2000339/ 11. 06. 2007 г. на Териториална дирекция - София, с който били определени задължения за здравноосигурителни вноски общо в размер на 669, 84 лева и 374, 40 лева лихви. Ревизионният акт бил потвърден с решение №1590/21. 09. 2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите.

Съдът приел, че оспореният от Т. И. ревизионен акт е издаден от компетентен орган, с необходимото съдържание и при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби в частта за определяне на задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01. 11. 2000 г. до 31. 12. 2005 г. Административният съд преценил като неоснователно възражението на жалбоподателката, че за периода 01. 01. 2002 г. - 15. 11. 2003 г. не дължи здравноосигурителни вноски, тъй като не е разполагала с доходи, позовавайки се на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 (редакция ДВ бр. 74 от 2002 г.) и чл. 40, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.

За неоснователно било счетено и възражението, че не се дължат здравноосигурителни вноски за периода 15. 11. 2003 г. - 15. 04. 2005 г. Съдът обсъдил изискванията на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (нов, ДВ бр. 111 от 2004 г. ), съгласно който българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите, и направил извод за неприложимост на разпоредбата, тъй като Т. И. не е подала заявление, че се намира извън страната и няма да се осигурява. Според мотивите на решението, не е налице недължимост на здравноосигурителни вноски и с оглед на разпоредбата на чл. 19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване, която урежда възможността за освобождаване от задължение на онези български граждани, пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 01 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г. и осигуряващи се за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса по чл. 4, ал. 1 за съответната календарна година. По преписката било установено, че Т. И. направила избор на личен лекар през 2000 година. По тези съображения, съдът отхвърлил подадената жалба срещу потвърдения с решение на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" в частта за установяване размера на задълженията на Т. И. за здравноосигурителни вноски и лихвите за просрочие за периода за периода от 1. 11. 2000 г. - 31. 12. 2005 г.

Решението съответства на материалния закон. Административният съд е направил правилна преценка на компетентността на издателя на оспорения административен акт, позовайки се на разпоредбата на чл. 8, ал. 1,т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според която компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица. Ревизионният акт е издаден от орган, включен в структурата на Териториалната дирекция - София и поради това компетентен да се произнесе за установяване на задълженията на жалбоподателката, чийто постоянен адрес на територията на София. Нормативно не е уредена отделна компетентност на подразделенията на дирекцията на територията на града, така че обстоятелството, че ревизионният акт е съставен от орган по приходите на офис "Център" , а не е от орган по приходите на офис "Красно село", не води до неговата нищожност.

Касационната инстанция споделя извода на административният съд, че ревизионното производство не е образувано в нарушение на чл. 109, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, макар по различни от изложените съображения. Текстът на чл. 109, ал. 1 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс предвижда, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларация. Разпоредбата следва се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ДОПК, която създава забрана за ново установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски, ако не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл. Изведеният в резултат на тълкуването смисъл е, че ограничението за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци или осигурителни вноски се отнася само за случаите на определяне на техния размер посредством декларация, която лицето е длъжно да подаде. В тези случаи е възможно да се определи по-нисък размер на задължението поради несъответствие между действителните данни и записаните в декларацията. За да бъде определен точният размер на задължението, органите по приходите могат да назначат ревизия, но не по - късно от 5 години от изтичането на годината, в която е подадена или е следвало да бъде подадена декларация. Разглежданият случай няма такава характеристика, тъй като става дума за определен със закон размер на осигурителната вноска. През 2001 година или 5 години преди образуване на ревизионното производство, Т. И. се е осигурявала сама, като е била длъжна да внася месечна вноска от 6% върху минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2002 година, от което следва, че размерът на задължението й не се променя независимо дали е бил издаден или не ревизионен акт.

Неоснователно е и оплакването относно приетото от административния съд по отношение на задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски за периода 01. 01. 2002 г - 15. 11. 2003 г. Жалбоподателката не е представила доказателства, че е лице от кръга на посочените в чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, които се осигуряват от републиканския бюджет, в частност, че е получавала или е следвало да получава обезщетение за безработица, поради което дължи вноски за здравно осигуряване.

Правилно съдът е отхвърлил и възражението на Т. И., че не подлежи на здравно осигуряване за периода 15. 11. 2003 г. - 15. 04. 2004 г. поради отсъствието й от страната. За да бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицето, което се осигурява за своя сметка, следва да отговаря на изискванията на §19в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване - да е пребивавало извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. - 31 декември 2004 г. и да не е направило избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса за съответната календарна година. Както е било установено в ревизионното производство, жалбоподателката не отговаря на второто условие и затова не може да се ползва от привилигирования състав. Тя не може да бъде освободена от задължението за заплащане на здравноосигурителни вноски и с оглед на разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, тъй като не е подала предварително заявление до Националния осигурителен институт, с което да уведоми, че напуска страната.

Като е отхвърлил жалбата на Т. И. срещу ревизионния акт и потвърждаващото го решение в частта за определяне на задълженията за здравноосигурителни вноски и лихви за просрочие за периода 01. 11. 2000 г. - 31. 12. 2005 г., административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 17. 03. 2008 г. по адм. дело №4542/2007 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е била отхвърлена жалбата на Т. Г. И. срещу ревизионен акт №2000339/11. 06. 2007 г. на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите, потвърден с решение №1590/21. 09. 2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта за установяване размера на задълженията й за здравноосигурителни вноски и лихви за просрочие за периода 01. 11. 2000 г. - 31. 12. 2005 г.

ОСЪЖДА Т. Г. И. от град София, жк "Красно село", блок 196, вх.Б, ап. 53, да заплати на Териториална дирекция - София град на Националната агенция по приходите разноски в размер на 75 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ж. П./п/ В. Г. Ж.П.