Определение №1171/14.04.2025 по търг. д. №446/2024 на ВКС, ТК, II т.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1171

Гр. София, 14.04.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 12.06.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 446/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на 61 КО ООД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 158 от 23.11.2023 г. по в. т. д. № 97/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което при повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК е потвърдено решение № 110 от 29.11.2019 г. по т. д. № 28/2019 г. по описа на Окръжен съд Ловеч. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу СИМОНОВИ ООД, [населено място], за да се приеме за установено по отношение на ответника, на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б“ ЗМГО, че авторските права върху дизайна на лого „BebeMag“ принадлежат на 61 КО ООД, в хипотезата на художествена поръчка по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗАПСП.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отмяната му. Поддържа се, че, противно на приетото от въззивния съд, процесното лого представлява авторско произведение, тъй като е резултат от творческата дейност на неговия създател и подлежи на закрила, а титуляр на авторските права на художествен дизайн „BebeMag“ - със съответен шрифт, текст и цвят - е ищецът, който е възложил изработването му със съответен договор за художествена поръчка. Твърди се, че в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19, въззивният съд при постановяване на решението си не е изложил собствени мотиви и правни изводи по предмета на спора, а е преповторил изводите на вещото лице. Заключението е възприето безкритично от съда, макар същото да е непрофесионално, необосновано и ненаучно; като въпреки оспорването му въззивният съд неправилно не е назначил повторна експертиза.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК (относно очевидната неправилност) и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът повтаря оплакванията си от касационната жалба, като изрично формулира следните въпроси, които счита, че са разрешени от въззивния съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „1. Правен въпрос ли е по своята същност - „Процесното лого „BebeMag“ съставлява ли продукт на творческа дейност с вложени интелектуални усилия, довели до създаване на нов краен резултат, различен от обикновената съвкупност на съставляващите го елементи“ или изводът на съда „трябва“ да стъпи на мнението на вещото лице?; 2. Има ли творчество и/или има ли „художествен характер“, когато едно произведение е обикновено, дилетантско, „просто“ като процесното лого „BebeMag“? Изборът на шрифтове, подборът на цветове, насочени към определена аудитория (в случая детската – синьо и розово, т. е. момченца и момиченца) води ли до конкретно авторско решение, това интелектуална дейност ли е, насочена към конкретен естетически резултат и омаловажаването на всичко това от едно вещо лице, съответно от съда (като мотиви) води ли до необективност по отношение на доктриналното виждане, че едно авторско произведение може да бъде просто?“

Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на касатора, относими към производството по чл. 288 ГПК, както и материалите по делото, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок на чл. 283 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване.

За да достигне до атакувания краен резултат, съставът на Апелативен съд В. Т. е констатирал, че предходното въззивно решение е отменено с решение № 50052 от 18.04.2023 г. по т. д. № 1795/2020 г. на ВКС, I т. о., като делото е върнато за ново разглеждане с указания за изготвяне на експертиза от вещо лице, специалист в областта на графичния (рекламен дизайн). След очертаване предмета на спора въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2014 г. между 61 КО ООД, като възложител, и ЕТ РИГ – Р. Г., като изпълнител, е сключен договор за изработване на лого дизайн за сайта за електронна търговия на възложителя - BebeMag. Уговорено е предаването на одобреното лого в съответните формати в срок до 01.12.2014 г. Съгласно чл. 11 от договора с предаване на логото от изпълнителя отчуждимите авторски права върху одобреното лого се прехвърлят на възложителя. Представен е предавателен протокол за одобреното лого, в който е изобразено логото с пояснения, че същото е с шрифт Kool Beans, текст bebe - цвят ed2d68, текст mag - цвят 207bac. Издадена е фактура за заплащане на изработеното № 7961 от 05.12.2014 г. и е приложено платежно нареждане от 06.01.2015 г. с основание – издадената фактура.

Ищецът представя извлечение от сайта си за установяване факта, че към 17.12.2014 г. логото е било налично на страницата му. Изображение в същия вид е регистрирано като търговска марка от страна на СИМОНОВИ ООД, с регистров номер 00100632, дата на заявяване 18.12.2014 г. Ищецът е регистрирал изображението като търговска марка, с регистров номер 00095011, дата на заявяване 31.08.2015 г. По повод искане за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 100632 BebeMag е възникнал спор за авторското право и ищецът е уведомен, че следва да го установи по съдебен ред – писмо № 135/154/15 от 26.02.2019 г. на Патентно ведомство.

По делото е приложена електронна кореспонденция от 20.09.2014 г., изследвана от вещото лице по допуснатата техническа експертиза, относно съставянето на ново лого BebeMag от страна на служители на СИМОНОВИ ООД. Вещото лице е констатирало, че за логото BebeMag към 2014 г. е използван шрифта Kool Beans, който шрифт е общодостъпен в интернет и може да бъде свален от там безплатно. Посочените в предавателния протокол номера на цветове съответстват на кодовете за червен и син цвят от програмата Photoshop. Вещото лице е обяснило и онагледило техническите действия по изписване на логото с буквите от посочения шрифт и оцветяването им. Изследвайки сървъра на СИМОНОВИ ООД вещото лице е открило следи от файла с логото BebeMag към дата 03.10.2014 г, като е констатирало, че логото в този вид е било коментирано в електронна кореспонденция на дата 20.09.2014 г. и се съдържа като прикачен файл към разменените имейли. Изследвайки логото на двете дружества, вещото лице е констатирало, че те са изписани на един и същ шрифт и са оцветени в едни и същи цветове, както и представляват еднакви изображения на думата BebeMag. Единствената разлика е, че при ответника има малък графичен елемент върху едната буква b – звездичка, който не променя цялостното впечатление и като цяло логата цветово и визуално са еднакви.

При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е назначена експертиза от вещо лице, специалист по графичен дизайн, което е извършило анализ на процесното лого BebeMag и е направило графичен експеримент, установявайки, че не е налице графична или друга художествено-творческа интервенция върху представения обект, която би довела до създаването на нов графичен образ, носещ авторски характер. Представеното лого представлява набран текст с шрифта Kool Beans, като вещото лице е установило пълно припокриване на предоставения оригинал на процесното лого и набрания от него текст BebeMag. Така е направен изводът, че процесното лого не е продукт на творческа дейност, тъй като в него липсват атрибутите на творческа намеса при създаването на краен продукт в областта на графичния дизайн.

В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че в случая няма творчески процес, тъй като в шрифта са заложени буквите и няма никаква корекция или творческа намеса при създаването на така нареченото лого. Изобразяването на буквите по конкретен начин не е процес на творчество, тъй като те са създадени от автора на шрифта така. Ако буквите са били деформирани, слети, ако е имало някаква друга намеса, тогава може да се говори за творчески процес. В случая е използван шрифт, достъпен за свободно ползване. Оцветяването е извършено с готови цветове, но цветът в случая е допълнителен елемент и не носи графичната характеристика на знака, важно е графичното решение. Творческа дейност е налице тогава, когато има образец, върху който е интервенирано, с цел подобряване на изображението и създаване на ново изображение. При творческата дейност е налице пресъздаване и създаване на нов продукт. Вещото лице е дало пример със създаването на търговската марка на Найк, при която е добавена бягащата стъпка отдолу, което прави логото оригинално и разпознаваемо, същевременно е направена и корекция на шрифта. Развитие е търпял и графичният знак на Кока-кола, като най-важното при логотипа е графичният знак – винаги се прави първо черно-белият вариант, и ако се приеме той – тогава се правят цветните варианти.

При горните данни въззивният съд е приел, че сключването на договор за изработване на лого дизайн между ищцовото дружество и ЕТ РИГ – Р. Г. и изпълнението на задълженията на страните по него – изработване и предаване на лого, както и заплащане на уговорената цена, са установени от представените доказателства по делото. Във връзка с основното наведено възражение от ответника, че приетата работа от ищеца като възложител по договора не е продукт на творческа дейност и в този смисъл не представлява защитен обект на авторското право, съдът е изложил следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, включително и произведения на изобразителното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти /чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗАПСП/. Видно от текста на закона, едно от условията, за да може да се ползва определено произведение на литературата, изкуството и науката със закрила, като обект на авторското право, е то да е резултат от творческа дейност. В закона липсва дефиниция на понятието „творческа дейност“, но същата се определя от теорията и практиката като съзнателно интелектуално действие, насочено чрез лични творчески усилия да произведе оригинален обект, представляващ собствено интелектуално творение на неговия автор. За да може даден обект да се разглежда като оригинален, е необходимо и достатъчно той да отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор /Решение на СЕС по дело № С-683/17/.

Като е взел предвид заключенията по двете експертизи и обясненията на вещите лица, съставът на въззивния съд е формирал извод, че при съставянето на логото BebeMag, обективирано като словна марка, оцветена с комбинация от два цвята, няма елементи на новост, уникалност и неповторимост, които да създават оригиналност и да поставят личен отпечатък на съставителя върху творбата, отразяващ неговата индивидуалност, а същото е продукт на техническа дейност на набор на текст, с определен шрифт и избрано оцветяване, поради което не представлява обект на авторскоправна защита. С оглед извода, че процесното лого BebeMag не е продукт на творческа дейност и като такъв не е защитен обект на авторското право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП, като ирелевантно за настоящия иск е преценено обстоятелството относно момента на неговото съставяне. Предвид изложеното искът на ищеца за установяване авторските му права върху дизайна на логото BebeMag е приет за неоснователен и недоказан и тъй като до същия краен резултат е достигнал и първостепенният съд, обжалваното решение е потвърдено.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице приложното поле на касационното обжалване, с оглед следните съображения:

На първо място не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. От съдържанието на същото не е видно материалният закон да е приложен превратно (в неговия обратен смисъл) или при особено груби нарушения на правилата на формалната логика. Изложените от касатора оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност могат да се квалифицират единствено като основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като такива не са относими към селективната фаза на касационното производство.

Освен това въззивното решение е постановено по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК при спазване на задължителните указания на касационния съд в отменителното решение относно приложението на материалния закон, значимите обстоятелства, които следва да бъдат установени по делото и необходимостта от служебно назначаване на експертиза със съответната компетентност на вещото лице в областта на графичния (рекламен) дизайн, както и е посочена задачата на експертизата. Съгласно изричната разпоредба на чл. 295, ал. 1 ГПК, второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, и то когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно в настоящия случай касаторът следва да формулира правни въпроси от значение за обжалвания краен резултат, разрешени от въззивния съд в някоя от допълнителните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, които трябва да са съответни на направените оплаквания по чл. 281 ГПК, които пък трябва да съответстват на разпоредбите на чл. 294 и чл. 295 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не е налице. Не са налице и поддържаните основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Първият въпрос представлява оспорване на решението по к. т. д. № 1795/2020 г. на I т. о. на ВКС относно задачата към вещото лице, като според касатора същата съставлява правен, а не фактически въпрос. Релевирането на доводи за неправилност на касационно решение, постановено по същия спорен предмет, е недопустимо. Освен това въпросът няма правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е изцяло и единствено относим към конкретния казус - относно качеството на логото „BebeMag“ като продукт на творческа дейност - и касае правилността на обжалваното решение (постановено при спазване на задължителните указания на ВКС). Както е изрично посочено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., т. 1, правилността на въззивното решение е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Правният въпрос следва да е от такова естество, че разрешението му да е приложимо към неопределен кръг сходни казуси, а формулираният от касатора първи въпрос не е такъв.

Идентичен извод следва да се направи и по отношение на втория въпрос. Той отново касае /представлява форма на оплакване срещу/ правилността на въззивното решение, с оглед несъгласието на касатора с резултата от спора, който в изпълнение на указанията на касационната инстанция е основан на заключението на вещо лице, оспорвано от касатора като непрофесионално и необосновано. С оглед конкретно поставения въпрос следва да се отбележи, че въззивният съд изобщо не е излагал мотиви дали когато едно произведение е обикновено, дилетантско и просто (като процесното лого „BebeMag“, според виждането на касатора), то може да има художествен характер; подобни или сходни квалификации не са използвани в обжалваното решение, както и изобщо не е коментирано доктриналното виждане относно простотата на авторските произведения. Предвид изложеното, въпросът не е обусловил решаващата правна воля на съда и няма значение за постановения краен резултат.

Липсата на надлежно формулирани правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание достъпът до касация да бъде отказан, без да се излагат съображения за наличието или липсата на допълнителните селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 158 от 23.11.2023 г. по в. т. д. № 97/2023 г. на Великотърновския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...