Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по подадена касационна жалба срещу решение № 891/31. 07. 2006 г., постановено по адм. дело № 916/2004 г. по описа на окръжния съд Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, "евентуално да се отмени като неправилно" по изложени съображения, че съдът не е определил административния орган, който е компетентен да се произнсе по направеното искане за обезщетяване със заявление вх. № 96-00-3780/24. 11. 1998 г. за признаване право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ и административният орган не е комплектовал цялата административна препска по отчуждаването на имота - отменителни основания по чл. 2 09, т. 2 и 3 АПК.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен

състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК като разглдена по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено в производство след отмяна на решение от 19. 05. 2003 г. по адм. дело № 1325/2001 г. по описа на окръжния съд Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав на основание решение № 6356 от 06. 07. 2004 г., постановено по адм. дело № 10373/2003 г. по описа на ВАС, ІІІ отделение.

Окръжният съд Пловдив е изпълнил указанията на съда по приложението на закона, дадени в отменителното решение на ВАС.

Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон.

Законосъобразно съдът е приел за установено, че заявителите с представените доказателства по делото - нот. акт № 1, н. дело № 2/1939 г. за продажба на недвижим имот са установили само, че общият им наследодател е бил собственик на описания в заявлението за обезщетяване недвижим имот-имот с пл. № 379, парцели...