Чл. 2. (1) Собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право:

1. или на съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, в идеални части, съответстващи на действителната пазарна цена на техните земи, ако не бяха застроени или присъединени, към действителната пазарна цена на целия обект към деня на влизането на този закон в сила. Когато върху тези земи при одържавяването или отчуждаването им са съществували сгради, постройки и съоръжения, разрушени или преустроени по начин, непозволяващ реалното им връщане, идеалните части, възстановени на собствениците, се увеличават с тяхната стойност;

2. или на част от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1;

3. или на компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части, установена по реда на т. 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.)

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Правата по ал. 1 имат и лицата, на които собствеността на земята или на част от нея, както и собствеността на съществуващи върху нея сгради, постройки и съоръжения е възстановена реално, ако те пожелаят да я заменят с акции или с идеални части в собствеността на целия обект, построен върху тяхната земя, или върху терена, към който тя е присъединена. В такъв случай стойността на реално възстановената собственост се определя по действащи пазарни цени към деня на влизането на този закон в сила и се увеличава със стойността на дължимите обезщетения за ползването на реституираните земи, сгради, постройки и съоръжения за времето от 25 февруари 1992 г. до признаване правата на съсобственост и уреждане отношенията между съсобствениците по реда на чл. 31 и 32 от Закона за собствеността, ако такова обезщетение или наем не са били изплатени.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Собствениците имат право да изберат начина на обезщетение с изключение на случаите, когато земите са станали публична собственост на държавата или на общините до 25 февруари 1992 г., придобити са до тази дата от добросъвестни лица, или на такива лица е отстъпено законно право на строеж и строежът е бил започнал при влизането на този закон в сила.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 1998 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Във всички случаи собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или на част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел, съгласно нормативните изисквания. Те могат също така да искат реално възстановяване на собствеността върху самостоятелни обекти (парцели, сгради, апартаменти, магазини и други подобни), придобити от държавата, общините, обществените организации или от техни фирми, предприятия и еднолични търговски дружества по чл. 61 от Търговския закон срещу преотстъпване право на строеж или в замяна на отчуждената им собственост.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 88 от 1998 г.) Когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Добивите и обезщетенията по чл. 73 от Закона за собствеността се дължат от 25 февруари 1992 г.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 88 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Когато имотът е превърнат след 25 февруари 1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет, или на общината - с решение на съответния общински съвет, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез Министерството на финансите или от общината, извършила превръщането.