Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР гр. В. Т. против решение № 244 от 18. 06. 2012 г., постановено по адм. дело № 228/2012 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му.

Ответникът – И. Т. Б. оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. В. Т. е отменил заповед № ЯЗ-390/04. 02. 2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. В. Т., с която И. Т. Б. е назначен от длъжност „полицейски инспектор V степен” в група „Териториална полиция”, сектор „Охранителна полиция”, РУП-В. Т. на длъжността „полицейски инспектор V степен” в група „Териториална полиция”, сектор „Охранителна полиция”- РУП гр. Г. О..

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи и правилника за приложението му.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че И. Т. Б. е бил назначен на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в системата на МВР въз основа на оценка на изпълнение на длъжността, поради установени незадоволителни резултати в служебната дейност. Оценката е извършена в съответствие с изискването на чл. 175 от ППЗМВР и по критерии, съобразени с Методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР. Процедурата за преназначаване по този ред, включително и по извършването на оценката за изпълнение е регламентирана с разпоредбите на чл. 174 и чл. 175 от ППЗМВР вр. с чл. 191, ал. 3 от ЗМВР. В случая назначената комисия за оценка на изпълнението на длъжността е определила крайна оценка на изпълнението на Балканджиев 12 точки. Съгласно чл. 17 от Методиката, при получена крайна оценка от 7 до 12 точки включително, са налице незадоволителни резултати от изпълнението на служебните задължения, определени в длъжностната характеристика. Следователно правилно съдът е приел, че при постановяването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не е спазено императивното изискване на чл. 191, ал. 2 от ЗМВР, съгласно което при назначаване без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория служителят следва да отговаря на изискванията за заемане на новата длъжност и новата длъжност да е в същото населено място и по възможност в същата структура, а при липса на такава длъжност - и в друго населено място или структура на МВР. Видно от приложената по делото справка за вакантни длъжности, е че към датата на издаване на заповедта е имало вакантни длъжности в същата структура и в същото населено място, на които служителят е отговарял. Налице е била свободна длъжност в отдел "Охранителна полиция", сектор "Пътна полиция", група "автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" за длъжността „полицейски инспектор VІ-ІV степен”. Твърдението на касатора, че тази длъжност е била обявена за заемане чрез конкурс не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В РУП В. Т. е имало едно свободно място в сектор „Охранителна полиция”, група „Охрана на обществения ред”. За тези длъжности не са налице данни да са обявени за заемане чрез конкурс, нито пък да са предложени на Балканджиев.

Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията, че за всички длъжности, отговарящи на категорията на служителя „полицейски инспектор V степен” в гр. В. Т. е бил обявен конкурс за постъпване на държавна служба в МВР, тъй като това обстоятелство не е изрично посочено от закона като пречка за назначаването по реда на чл. 191, ал. 1 от ЗМВР, а и от съдържанието на представената справка не е установено за посочените по-горе вакантни длъжности да е обявен конкурс. О. това видно от приложеното по делото становище от 10. 02. 2012 г., е че директорът на ОД на МВР – В. Т. е изготвил предложение на 02. 02. 2012 г. за обявяване на конкурс за постъпване на държавна служба за длъжности от категория „Г”, като в предложението са обявени вакантните длъжности „полицейски инспектор” група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” на РУП – В. Т. и за длъжността „полицейски инспектор” в сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – В. Т.. Това предложение е направено около месец след постъпване на предложението от 11. 01. 2012 г. за преназначаване на държавния служител на друга длъжност, от което следва, че към момента на издаване на оспорената заповед е имало свободна длъжност, на която служителят е отговарял и е следвало да бъде назначен. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244 от 18. 06. 2012 г., постановено по адм. дело № 228/2012 г. по описа на Административен съд гр. В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. М./п/ А. А. И.Д.