Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. С., пълномощник на А. Н. П. и Н. Г. Ч., двамата от гр. П., против решение № 149/03. 02. 11 г. по адм. д.№ 545/10 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно.
Ответниците "Миборта" ЕООД, Б. Л. Г. и Т. К. Г. в писмени становища, депозирани след приключване на делото, поддържат неоснователност на касационната жалба, претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът, кмет на община-Пловдив в писмен отговор по касационната жалба излага доводи относно нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила.
О. С. Н. Т.-Ързли, Р. Д. Т., Р. Н. Ч., "Б. Т." ООД, министърът на културата и ИД на Агенцията по геодезия, картография и кадастър/АГКК/-София не вземат становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за подателите решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна.
За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касаторите Паскова и Чипев срещу Заповед № РД-18-48/03. 06. 09 г. на ИД на АГКК-София за одобряване кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на гр. П., в частта относно имоти с идентификатори 56784. 521. 475, 56784. 521. 1218, 56784. 521. 1306 и 56784. 521. 476 решение, Административен съд-Пловдив е приел, че в обжалваната част КК и КР са одобрени в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.
Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Въз основа на безспорни установявания относно правнорелевантните факти и при съобразяване изискванията за законосъобразност на процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в унисон и със заключението на съдебно техническата експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административнопроизводствените правила са спазени, а материалния закон е приложен правилно.
Разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28. април 2005 г. за съдържанието създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сочат източните за установяване границите на поземлените имоти приоритетно, като в първия законов критерии вменяват задължение за собствениците да ги означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци. В случая липсват данни това задължение касаторите да са изпълнили, предвид което съдът правилно е приел, при липсата и на материализирани на място граници, че съобразяването на одобрената КК с действащия кадастър е съответно на материалния закон. Във връзка с претенциите за неправилно отразена квадратура и граници на имотите обосновано в мотивите на решението е прието, че тези претенции сочат на спор за материално право, включително и по отношение на имот 56784. 521. 1306, отчуждена част от имот стар кад. № 9, не съществуваща като самостоятелен имот в действащия кадастрален план.
Съществено нарушение на съдопроизводстнвените правила относно събирането на доказателства е нарушение в резултат на което делото е решено при неясна фактическа обстановка.Отклонявайки искането за допускане на тройна съдебнотехническа експертиза, съдът не е допуснал нарушение такова правило, тъй като оспорването на представеното от едночленната експертиза писмено заключение е заявено без мотивировка за евентуална некомпетентност или предубеност на експерт, а самото заключение съдържа констатации и заключения относно всеки от въпросите, поставени от страните и съда.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Претенциите на ответниците по касационната жалба Б. Л. Г.,Т. К. Г. и "Миборта" ЕООД за присъждане на разноски за тази инстанция са заявени с писмени становища, постъпили по делото на 07. 11. 11г. и макар да са надлежно доказани с приложени договори за правна защита и съдействие от 21. 10. 11 г. не следва да бъдат присъждани, тъй като искането за разноски следва да е направено най-късно към момента на при приключване на съдебните прения.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд внастоящия състав на ІІ-ро отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/03. 02. 11 г.,постановено по адм. д.№545/10 г. по описа на Административен съд-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. К./п/ С. Ч. Г.К.