Производството е по реда на чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. /ЗОВСРБ/ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. Ц. Н., жив. в гр. С., чрез процесуалния си представител адв. П., срещу заповед рег. № КН-98/16. 07. 2012 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 224, т. 6 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 10 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ /ППЗОВСРБ/ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Жалбоподателят, в хода на съдебните заседания и в представени писмени бележки, навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Сочи се, че от обстоятелствената част на заповедта не може да се установи какви са нарушенията на дисциплината, в какво се изразяват, какво е последвало от неправомерните действия и бездействия. Жалбоподателят не е изслушан преди налагането на дисциплинарното наказание. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - министърът на отбраната – чрез процесуален представител в хода на съдебните заседания оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С атакуваната в настоящото производство заповед на министъра на отбраната с рег. № КН-98/16. 07. 2012 г. на основание чл. 224, т. 6 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

Подполковник инж. П. Н. е държавен служител в МО – главен експерт в отдел „Строителство” в дирекция „Инфраструктура на отбраната”.

В обжалваната заповед се излага, че П. Н., като отговорник на обект „Комплексни строително-ремонтни работи на подобекти в сградата на Министерството на отбраната на ул. „Д. И.” № 3 и председател на Комисията за оглед и установяване на годността на демонтирани елементи при изпълнение на обекта, като организиращ цялостната дейност по изпълнението на видовете строително-ремонтни дейности, контрола за съставяните от комисията констативни протоколи за годността на демонтираните материали, както и трансформационен протокол за добити или негодни за употреба материали, като пряк ръководител на проекта не е актуализирал познанията си за установения ред за разпореждане с движими вещи и е допуснал неправилно процедиране, опирайки се на заповед № ЗС-38/31. 01. 2001 г.

Със заповед № Р-308/05. 10. 2011 г. министърът на отбраната назначава комисия за оглед и установяване на годността на демонтирани елементи при изпълнение на обект „Комплексни строително-ремонтни работи на подобекти в сградата на Министерството на отбраната. За реализацията на обекта министерството сключва договор за строителство от 01. 09. 2011 г. с фирма „Прогрес 99” ООД.

Комисията се състои от председател – жалбоподателя подп. П. Н. и четирима членове. Задълженията на комисията са да прави оглед и съставя констативни протоколи за годността на демонтираните материали; да състави трансформационен протокол за добити материали. В заповедта се сочи, че демонтираните материали, годни за повторна употреба следва да се предадат на дирекция „Финанси” за последващи законосъобразни действия. Председателят на комисията следва да представи за утвърждаване трансформационния протокол не по-късно от 10 работни дни след приключване на изпълнението на обекта.

От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка не може да се установи категорично по какъв начин и по какъв повод е образувано дисциплинарното производство. Следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 170 от АПК административният орган, за когото оспореният административен акт е благоприятен, следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

На 30. 05. 2012 г. е постъпил доклад до министъра на отбраната от комисия към Инспектората към МО в който се посочва, че е допуснато неизпълнение на договора за строителство. Установяват се пропуски и слабости при изпълнение на строително-ремонтните дейности в следствие на занижен контрол от страна на длъжностните лица, упражняващи строителния контрол. Комисията не е съставяла стриктно констативни протоколи за извършените огледи на демонтираните материали, в резултат на което е допуснато безконтролното им извозване на демонтираните метални отпадъци и неправомерното им предаване за разпореждане на фирмата-подизпълнител. В заключение се предлага налагане на дисциплинарно наказание на всички цивилни служители, упражняващи строителния контрол, вкл. и на подп. Нелов.

Към административната преписка е приложено предложение от началника на отдел „Строителство” към МО за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, както и писмени обяснения на Нелов, адресирани до директора на Дирекция „Инфраструктура на отбраната”. Предложението на началника на отдел „Строителство” и дадените писмени обяснения от Нелов са без отразена достоверна дата.

На 16. 07. 2012 г. е издадена заповедта на министъра за налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по делото копие на заповедта не може да се установи кога е връчена на жалбоподателя, но същата е оспорена от Нелов два дни след нейното издаване.

При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14 - дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима, а по същество е основателна:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването ѝ орган – министърът на отбраната в рамките на предоставената му компетентност с чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ и е подписана от заместник-министър на отбраната при условията на заместване със заповед за заместване от 06. 07. 2012 г.

Заповедта е издадена в срока по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ, която норма указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от шест месеца от извършването му. Най-ранният момент в който дисциплинарно-наказващият орган е узнал за дисциплинарното нарушение, е изпратения доклад от комисията към Инспектората на МО с дата 30. 05. 2012 г., следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването ѝ.

При издаването заповедта следва да отговаря на изискванията на чл. 148 от ППЗОВСРБ, като дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Мотивите на заповедта представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

В оспорения административен се сочи че Нелов не е актуализирал познанията си за установения ред за разпореждане с движими вещи и е допуснал неправилно процедиране с което е нарушил разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. Жалбоподателят е наказан за неизпълнение на задължение по военна служба, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно възложени задължения със заповед не са изпълнени съответно са нарушени.

Жалбоподателят е наказан в качеството си на пряк ръководител на обекта и председател на комисията. От доказателствата по делото не се подкрепят твърденията, че на същия са възложени функциите на пряк ръководител на обекта и в този смисъл жалбоподателят е дисциплинарно наказан за недължимо поведение. Нелов е назначен за председател на комисия – колективен орган, като видно от заповедта за назначаване на комисията с рег. № Р-308/05. 10. 2011 г. единственото индивидуално задължение на председателя на комисията е да представи за утвърждаване трансформационния протокол не по-късно от 10 работни дни след приключване на изпълнението на обекта. В този смисъл дисциплинарно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 136, ал. 2 от ППЗОВСРБ, указваща, че дисциплинарната отговорност е лична, тъй като не е мотивирал предпоставките за наличието на лична отговорност за колективно нарушение. По същите съображения не намират опора и твърденията, че Нелов не е актуализирал познанията си за установения ред за разпореждане с движими вещи и е допуснал неправилно процедиране. Задълженията на комисията се свеждат до правене на оглед и съставяне на констативни протоколи за годността на демонтираните материали, съставяне на трансформационнен протокол за добити материали.

Заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото не са представени доказателства, че преди налагане на наказанието служителят е бил изслушан или са приети писмените му обяснения от дисциплинарно-наказващия орган. Дадените писмени обяснения от служителя пред Директора на Дирекция „Инфраструктура на отбраната” не могат да заместят задължението на дисциплинарно-наказващия орган да го изслуша, което произтича от императивната разпоредба на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ. Респ. не са представени доказателства и че военнослужещият не е изслушан по негова вина.

Предвид всичко изложено съдът намира, че оспорената заповед е материално незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила и са налице основания за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Ц. Н., жив. в гр. С., заповед рег. № КН-98/16. 07. 2012 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 224, т. 6 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.

ОСЪЖДА Министерството на отбраната да заплати на П. Ц. Н. сумата от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Г./п/ Е. М.

В.Г.