Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт А. А., против решение №11747/06. 11. 2015 г. по адм. дело №13499/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с искане за отмяната му като недопустимо и алтернативно като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът: [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв.В., оспорва касационната жалба, като неоснователна.Представя подробна писмена защита.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение тричленният състав на ВАС, пето отделение, при повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора, е приел жалбата на [фирма] за основателна и е отменил Решение №О.-ИУМПС-08-00/21. 12. 2013 г. на министъра на околната среда и водите, като незаконосъобразно и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне.
За да постанови този правен резултат, след като е установил фактите по спора, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, а по същество - основателна, тъй като с оспореното решение са нарушени разпоредби от материалния закон - ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) /ЗУО/ и Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства /НИУМПС/.Предмет на отмененото от съда решение е отказ на министъра на околната среда и водите от 21. 12. 2013 г. да издаде на [фирма] разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗУО. Отказът е издаден на основание чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУО, поради това, че програмата по чл. 53 от ЗУО, представена от заявителя, не е пълна по въпросите свързани с инвестициите които се предвиждат за изграждане на площадки за събиране и съхраняване на излезли от употреба МПС /ИУМПС/ ; не са представени договори са последващо третиране на отделените при разкомплектоване на ИУМПС стъкло и цветни метали, с което не са гарантирани дейностите по третиране на този вид метали; страниците на програмата не са правилно номерирани; като по този начин заявителя не е отстранил нередовностите в представените документи.
Съдът, след като е анализирал данните по делото, е приел, че констатираните от органа нередовности липсват. Според него представената програма по чл. 53, ал. 1 ЗУО отговаря на изискванията на чл. 12 от НИУМПС, вкл. и на това по ал. 1, т. 1 изискваща предварителен финансов разчет на системата са събиране, повторно използване, оползотворяване и рециклиране на ИУМПС.Според съда в раздел IV от програмата се съдържат данни за такъв разчет, допълнен с данните от приложение №1, а записаното в нея, че [фирма] няма да инвестира собствени средства в изграждането на площадки за събиране и съхранение на ИУМПС не обосновава извод за нарушение на тези изисквания. Договорите, сключвани между заявителя и операторите и финансовите условия в тях, не са елемент от програмата и не подлежат на контрол от органа в производството по издаване на разрешение. Не са такива нарушения и неправилното номериране на страниците на програмата. По отношение липсата на договори за последващо третиране на отделените при разкомплектоването на ИУМПС стъкло и цветни метали, съдът е приел, че също няма нарушение.
Посочено е, че са установени сключени договори с 6 фирми с предмет: разкомплектоване и транспорт на ИУМПС, в които не са посочени кодове за дейността. По договори с други 8 фирми са посочени кодове за дейностите:рециклиране на отпадъци от черни метали, излезли от употреба гуми, рециклиране на пластмаси, а за дейностите: преработка на масла от ИУМПС и рециклиране на оловни акумулаторни батерии не са посочени кодове. Установено е, че по всички договори е посочено наименованието и кода на отпадъка. От приетата СИЕ на в. л.П.-Д., съдът е установил, че отпадъците, получени при разкомплектоването на ИУМПС съдържат сл. елементи: черни метали-81, 171%, цветни метали-мед 1, 596%, алуминий-2, 897% и олово -0, 883%. За черните метали заявителя има сключени договори за шредиране на ИУМПС с [фирма], който пък има сключен договор със [фирма], който е краен рециклатор и притежава Разрешение от 2012 г., както и договор с [фирма] също като рециклатор по код 16 01 17.
По отношение отпадъка, съдържащ цветни метали, са установени сключени договори с [фирма] и подизпълнител [фирма] за мед и алуминий и тристранен договор с [фирма] /оператор/ и [фирма] /преработвател/ на оловни батерии и краен рециклатор по код 16 0601 и втори договор с [фирма], също такъв преработвател на оловни батерии с код 16 06 01, като всички тези съконтрахенти притежават съответни разрешителни, съгласно изискванията на чл. 35 ЗУО.
Липсата на договори за оползотворяване на стъклото, горивото и антифриза, които представляват 1, 688% /за стъклото/, 0, 053% /за антифриза/ и 0, 002% /за горивото/ от общия процент на отпадъка, според съда не представлява нарушение, тъй като съгласно представената програма заявителя ще оползотворява 93% от теглото на всяко ИУМПС, което е в рамките на заложените цели, съгласно §4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на НИУМПС. Според съда липсва нормативна база като изискване за оползотворяване на 100% от теглото на всяко ИУМПС, към момента на постановяване на отказа. Поради това е направен краен извод, че не са налице материалноправните основания за издаване на оспорения отказ и същия като незаконосъобразен е отменен.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради просрочие на жалбата.Позоваването от касатора на разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК и ТР №6/2015 г. по т. д.№4/2013 г. на ОС на ВАС е неоснователно. В случая оспорения административен акт е постановен в производство пред компетентния административен орган - министъра на околната среда и водите, а не е акт на по-горестоящ административен орган, в производство по Гл. шеста от АПК "Оспорване на административни актове по административен ред", който е бил длъжен да се произнесе в срока по чл. 97, ал. 1 от АПК, поради което и срока за обжалване по чл. 149, ал. 3 от АПК е неприложим, съответно неприложима е и т. 2 от ТР №6/2015 г. по т. д.№4/2013 г. на ОС на ВАС.
Неоснователни са и останалите оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Съдът, въз основа на установените факти, е приложил правилно материалния закон.
Оспореният отказ на министъра на околната среда и водите е издаден на основание чл. 87, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Първата хипотеза предвижда постановяване на отказ от издаване на разрешение, когато заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативите изисквания, а втората, когато заявитлят не е отстранил указаните му нередовности или не е предоставил допълнителна информация в срок.
В случая правилни са изводите на съда, че не е налице основанието за отказ по чл. 87, ал. 2, т. 1 от ЗУО. От данните по административната преписка е установено, че заявлението на [фирма] за издаване на разрешение по чл. 87, ал. 1 от ЗУО, след отстраняване на неточности в представената програма по чл. 53 ЗУО и нередовности в представените договори с подизпълнители с писмо от 26. 07. 2013 г. на дружеството, отговаря на нормативните изисквания по чл. 81 от ЗУО и чл. 12, ал. 1, т. 1-9 от НИУМПС. С това писмо дружеството е представило коригирана програма, отговаряща на указанията на органа / дадени с писмо от 23. 07. 2013 г./–, дало е пояснения относно инвестиционните разходи, насочвайки органа към данните в Приложение №1 относно разходите за дейността, които дружеството може да направи, представени са договори с дружества, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 ЗУО, за събиране и транспортиране на отпадъци или за рециклиране и/или оползотворяване на такива отпадъци, получени при разкомплектоването на ИУМПС. Такива са договорите с [фирма], с [фирма], с [фирма], с [фирма], с [фирма], а последното с [фирма], с [фирма], с [фирма], с [фирма], с [фирма], с [фирма] и с [фирма].
Правилни и в съответствие с данните по делото са и другите изводи на съда за отсъствие на основанието за отказ по чл. 87, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Ответното дружество е изпълнило в срок указанията на органа за отстраняване нередовности в заявлението и приложените към него проект на програма и документи, видно от цитираното по-горе писмо на дружеството от 26. 07. 2013 г. и приложени към него договори с други дружества, притежаващи разрешителни за посочените дейности по обработка на отделни елементи от отпадъците, получени при разкомплектоване на ИУМПС. Спрямо коригираната програма не са установени нередности от органа, с изключение на частта, касаеща инвестиране на собствени средства в площадки за събиране и съхраняване на отпадъци, за които е посочено, че първоначално ще бъдат финансирани от съконтрахентите-оператори на заявителя. За тази част от програмата съдът правилно е приел, че не е налице нередовност, тъй като същата като цяло отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 1-9 от НИУМПС, вкл. и в частта за наличие на предварителен финансов разчет по ал. 1, т. 1, тъй като такъв е налице, видно от приложение №1, а изводите за неправомерно финансово натоварване на лицата-оператори, касаят съдържанието на сключените между тях и заявителя договори, които не са предмет на контрол от страна на министъра, респ. не са елемент от програмата. Не е такова нарушение и допуснатите технически грешки при номериране страниците на програмата.
Настоящата инстанция споделя изводите на решаващия съд и по отношение липсата на договори за последващо третиране на елемента стъкло, при отделянето и разкомплектоването на ИУМПС, който представлява 1, 688% от общия процент на отпадъка. По данни на приетата СИЕ и представената програма, е установено, че ответното дружество ще оползотворява 93% от теглото на всяко ИУМПС, колкото е и минимално изискуемото количество за оползотворяване по §4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на НИУМПС, във вр. с чл. 8, ал. 1 и 2 от НИУМПС, за 2013 г. Следователно с неоползотворяването на този елемент от отпадъка, не се нарушават изискванията за минималния процент от теглото на всяко ИУМПС, което ответното дружество като организация следва да оползотвори.
Неоснователно е и оплакването за липсата на договори за оползотворяване на цветните метали, като елемент на отпадъка. На първо място това е така, поради установеното тегловно съдържание на цветните метали спрямо общото тегло на всеки отпадък: мед- 1, 596%; алуминий-2, 897% и олово-0, 883%, при което важи изложеното по-горе. На второ място, решаващият съд е установил, че по отношение на тези цветни метали ответното дружество е представило сключени договори с [фирма], а то с [фирма], с [фирма], с [фирма] и с [фирма], како всички тези дружества притежават съответни разрешителни за дейността си-преработватели и рециклатори на цветни метали, със съответен код на дейността.
Поради това неоснователни са доводите на касатора, че тези съконтрахенти не притежават разрешителни за упражняване на изискуемите по ЗУО и Приложение №2 към него дейности, а само дейности с код R12 и R13. В подкрепа на този извод е и заключението на приетата СИЕ, което като неоспорено, правилно е кредитирано от съда. С това заключение съдът е цитирал всички договори представени от заявителя, както и разрешителни за дейността им, със съответния код, които отговарят на кодовете, посочени в Приложение №2 към ЗУО, а не само с двата кода, посочени от касатора.
По изложените доводи касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №11747/06. 11. 2015 г. постановено по адм. дело №13499/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: