Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Т.С., против решение № 46 от 28. 05. 2015г.,постановено по адм. д.№ 156/2014г. по описа на Административен съд - Търговище, с което, по жалба на [фирма] със седалище [населено място],общ.О.,представлявано от управителя Х.Ч.,подадена чрез процесуалния му представител адв.А. М., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/1887 от 12. 08. 2014г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г., за намалено финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП),по мярка "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) и по мярка "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (У.) 2527051380925 за кампания 2013г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания.

Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспорената част на процесното УП е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила в частта на колони№ 3 и 8 от УП - за двете схеми и мерки за подпомагане и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 5/27. 02. 2009 г. и Наредба № 105/22. 08. 2006 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски.В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба– [фирма] със седалище [населено място], общ. О., чрез процесуалния представител адв.А. М. и в писмено становище оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът е извел извод за незаконосъобразност на оспорения акт изцяло на база на заключението на вещото лице, съгласно което недопустимата за подпомагане площ е по-малка по размер от посочената от административния орган, като от своя страна, заключението е формирано въз основа на окончателно одобрения специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” и на направените от експерта констатации относно състоянието на процесните земеделски площи предвид критериите по чл. 15 и 16 от Наредба № 5 от 10. 03. 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Сочи, че специализираният слой „Площи в добро земеделско състояние” за 2013г. е одобрен със Заповед № РД-09-114 от 17. 02. 2014г. на МЗХ и по аргумент от чл. 16г, ал. 4 от наредбата, в приложимата й редакция, агенцията е обвързана от него. От друга страна, от чл. 16а – чл. 16г на наредбата, касаещи създаването на специализирания слой и неговото предназначение, се налага извод, че заповедта по чл. 16г, ал. 3, с която слоят се одобрява, е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване от всеки земеделски стопанин, чиито права и интереси са засегнати от нея, в който смисъл е и приетото Тълкувателно решение № 8 от 11. 12. 2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015г. на ВАС.Намира, че при това положение, при липса на данни за обжалване от страна на жалбоподателя на одобрения с посочената заповед специализиран слой досежно процесните площи, преценката на вещото лице, че те са неправилно изключени, не дава основание за определянето им като допустими за подпомагане.Предлага решението да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на [фирма] против Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/ 1887 от 12. 08. 2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"(ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с което са направени намаления по СЕПП, СНДП, НР1 и НР2 по подадено от него Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер (У.) 2527051380925 за кампания 2013г.,а именно е опредено финансово подпомагане по СЕПП в размер на 44 616, 18 лв., при редукция в размер на 6 380, 34 лв., по СНДП в размер на 13 001, 24 лв.,по НР1–17 931, 93 лв. и по НР 2–22 189, 93лв.,съответно за това, че в 60 от заявените от дружеството за подпомагане по СЕПП парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер–30, 88 ха., в 33 от заявените за подпомагане по СНДП парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер–7, 54 ха.,в 18 от заявените за подпомагане по НР1 парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер–11, 31 ха. и в 19 от заявените за подпомагане по НР2 парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер – 16, 43 ха.

Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон отм. енителни основния по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.Твърдял нарушение на § 58, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/ 30. 11. 2009 г. на Комисията, тъй като установената площ в таблицата на стр. 12, колона 3 не е определена правилно, оттам и намаленията по посочената разпоредба не са изчислени правилно. Инвокирал нарушение на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/ 03. 04. 2008 г., поради това, че не е заявил за 2013г. площи, които не стопанисва, респ. не е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Счел обжалваното УП за противоречащо и на разпоредбите на чл. 14- 16 от Наредба № 5/ 10. 03. 2010 г., защото описаните в него БЗС към 2013 г., заявени като пасища и мери, не били с повече от нормативно допустимите дървета, храсти, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, а и нямало участъци, заети с нежелана храстовидна растителност, в това число орлова папрат, чемерика и др. в размери над нормативно допустимите, освен че пасищата са поддържани съгласно изискванията на посочените национални стандарти.

Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът обосновал извод, че от съдържанието на писмото могат да се изведат изводи кои обстоятелства са мотивирали органа да издаде акта и посочил, че възприетата в процесното уведомително писмо табличната форма дава яснота в тази насока.По отношение на изискването за спазване на административно производствените правила и на материалния закон съдът счел, че са налице нарушения, като съобразил следното:

От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя за кампания 2013 г. общо заявление за единно плащане на площ с У. 2527051380925, като заявил за подпомагане следните схеми и мерки за директни плащания на площ: СЕПП,СНДП,НР1 и НР2.Към заявлението приложил таблица на използваните парцели - БЗС с посочени идентификатори и размери, както следва:: СЕПП - 265 парцели с обща площ от 1535, 58 ха; СНДП – 183 броя, с площ от 1401, 42 ха; НР1- 41 броя с площ от 156, 7 ха и НР2 - 72 броя с площ 591, 88 ха.

Съобразил данните от представените уведомителни писма до жалбоподателя, с които са установени застъпвания на площите, декларирани от повече от един земеделски стопанин, и множеството представени в тази връзка от него документи, доказващи правно основание за ползването/ л. 336 до л. 1 127 от делото/.От трета страна съобразил и неоспореното от страните заключение на вещо лице по съдебно - техническа експертиза/л. 1172 от делото/, изрично посочващо, че на заявените от оспорващото дружество БЗС за кампания 2013 г. не е извършена проверка на място, а след извършените административни проверки, чрез интегрираната информационна система, в 60 от заявените за подпомагане по СЕПП парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер – 30, 88 ха., в 33 от заявените за подпомагане по СНДП парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер – 7, 54 ха.,в 18 от заявените за подпомагане по НР1 парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер – 11, 31 ха., и съответно в 19 от заявените за подпомагане по НР2 парцели са констатирани недопустими за подпомагане площи с общ размер–16, 43 ха, но и по двете схеми и двете мерки се установяват разлики относно определянето на установената площ, както следва: При СЕПП -в размер на 5, 96 ха, при СНДП -1, 43 ха, при НР1 - 2, 63 ха и за НР 2 - 4, 85 ха, както и разлика в установената за недопустима площ : за СЕПП - в размер на 5, 79 ха, за СНДП - 1, 34 ха, за НР1 – 2, 63 ха и НР 2 – 4, 77 ха. Извел извод за наличие на разлика и в оторизираната площ, а именно за СЕПП - 17, 54 ха, за СНДП - 4, 11 ха, при НР1-7, 89 ха и при НР 2 -14, 39 ха, която променя стойностите, респ. размера на оторизираната площ и оторизираната сума, а оттам и определените редукции и санкции по смисъла на чл. 40, ал. 4 от ЗПЗП във вр. с чл. 78 от Регламент (ЕО) №1122/ 2009 г. на Комисията.

По тези съображения съдът преценил оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил в тази част.

Съобразявайки обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно.

Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалния закон е неоснователно.Твърдението за недостатъчна яснота на указанията, с оглед посочените данни в колони №3 и 8 на процесното УП е неоснователно, предвид изричното посочване в мотивите на съда, че при новото разглеждане на заявлението на оспорващия следва да се изследва допустимата и недопустима за подпомагане площ в БЗС№17230-1-1-1, с. Г. село;БЗС№17230-31-10, с. Г. село;БЗС 29088-5-1-1-1, с. Ж.;БЗС№31262-231-8-2, с.З.;БЗС№ 31262-231-9-2, [населено място]; БЗС № 31262-236-1-1, [населено място]; БЗС № 32620-472-1-1, [населено място]; БЗС № 32620-472-3-1, [населено място]; БЗС №32620-484-1-1, с. И.; БЗС № 32620-77-1-1, с. И.; БЗС № 35643-26-9-1, [населено място]; БЗС № 35643-40-4-4, [населено място]; БЗС № 35643-577-2-5, с.К.;БЗС№ 53535-248-5-1, [населено място]; БЗС № 57827-145-3-1, [населено място]; БЗС № 57827-145-5-1, [населено място] и БЗС № 63104-11-7-1, [населено място].

Възраженията на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно. Съображенията на съда съответстват на чл. 43 ал. 3 т. 5 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) и чл. 58, § 1 от Регламент(ЕО) №1122/ 2009г. на Комисията.Твърденията, че „съдът отрича разпоредбата на чл. 43 ал. 3 т. 5 от ЗПЗП” не намират опора в доказателствата по делото, предвид следното:

Няма спор, че в настоящия случай на жалбоподателя са извършени само административни проверки, а не проверки на място, както и че след подаване на заявлението за подпомагане, е последвало обновяване на специализирания слой, чрез издаването на заповед № РД 09-840 от 2. 12. 2013г. на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16б и следващите от Наредба № 105 от 22. 08. 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. По делото няма данни, а и не се твърди, че оспорващото дружество е подало възражение срещу процедурата за одобряване на специализирания слой, приключила със заповед № РД 09-114 от 27. 02. 2014г. на министъра на земеделието и храните, която също не е обжалвана от земеделския производител. В случая обаче, в съдебното производство то е доказало, че част от парцелите отговарят на изискванията за допустимост за подпомагане на земеделски парцели.

В тази връзка съдът намира възражението на касационния жалбоподател, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой, за неоснователно.ВАС вече е имал повод да посочи –в решение № 7593 от 23. 06. 2015 г. по адм. д. № 4928/2015 г., ІV отд-е, че е вярно, че ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност, след като получи заповедта на министъра на земеделието и храните, с която той е одобрил специализирания слой за съответната година, но това не лишава от възможност земеделския производител, след като обжалва уведомителното писмо, да докаже-чрез експертиза, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане, в какъвто смисъл впрочем са изричните указания, дадени в раздел ІV на заповед № РД 09-114 от 27. 02. 2014 г. на министъра на земеделието и храните, приложена на л. 1256 от делото.

Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, постановено е без допуснато съществено нарушение на процесуалния закон е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 46 от 28. 05. 2015 г., постановено по адм. д.№ 156/2014г. по описа на Административен съд - Търговище.

О. Б. У. искането на Държавен фонд "Земеделие" за разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: