Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1691 от 21. 07. 2015г., постановено по адм. д. № 4001/2014г. Административен съд – [населено място], ХI – ти състав, е отменил Ревизионен акт [ЕИК]/30. 07. 2014г. на орган по приходите при ТД на НАП – В., в частта, потвърден с Решение № 704/01. 12. 2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – В., с който на В. М. В. от [населено място] са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 07/2013г. в размер на 401 918, 83лв. и е признато на същото лице право на данъчен кредит в размер на 401 918, 83лв. по фактура № [ЕГН] от 09. 07. 2013г., издадена ат „С.”-Е. с предмет „строителни услуги”. С решението съдът е осъдил Д”ОДОП” да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 6 900лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Х. П. в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. В допълнение по касационната жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отхвърли жалбата на срещу обжалвания РА, като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба В. М. В. чрез своя процесуален представител адв. Х. оспорва касационната жалбата. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд,...