Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "ОДОП" – С. при ЦУ на НАП, срещу решение № 7073 от 24. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 6302/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № [ЕГН]/21. 12. 2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение №645/11. 04. 2014 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ С. при ЦУ на НАП.

Прави се оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионен акт № [ЕГН]/21. 12. 2013 г. издаден от П. Т. П. на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол” при ТД на НАП С. като орган, възложил ревизията, и от В. С. В. като ръководител на ревизията. Съдът е обсъдил, че по делото не са представени доказателства, че лицето П. П. е заемала длъжността „Началник сектор“ към датите на издаване на ЗВР и РА. Съдът е констатирал, че липсват доказателства, че към датата на издаването на ЗВР № 1307193/05. 08. 2013 г. К. И. С. е заемала длъжността „Началник сектор“ и е определена за орган, който може да възлага ревизии и че същата е определена да замества лицето П. Т. П.. Приел е, че въпреки дадените изрични указания с определението за насрочване на делото, ответникът не е представил доказателства за това, че заповедите за възлагане на ревизия /ЗВР/, са издадени от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Поради липсата на тези доказателства е направен изводът, че РА е издаден от некомпетентен орган, което обуславя неговата нищожност.

Процесната ревизия е възложена със ЗВР №1302704/28. 03. 2013 г. и ЗВР №1306414/10. 07. 2013 г., издадени от П. Т. П. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП [населено място] и със ЗВР № 1307193 от 05. 08. 2013 г., издадена от К. И. С. - началник сектор „Ревизии“ в същата дирекция.

С определение № 3225/01. 07. 2014 г. АССГ е указал на ответника, че не сочи доказателства за обстоятелствата, че лицето П. Т. П. към датите на издаване на ЗВР и към датата на издаване на РА е заемала длъжността началник сектор „Ревизии” и е определена за орган, който може да възлага ревизии, че лицето К. И. С. към дата 05. 08. 2013 г. е заемала длъжността - началник сектор дирекция „Контрол“, към тази дата е определена за орган, който може да възлага ревизии и е определена да замества П. Т. П., че лицето В. С. В. към датите на издаване на ЗВР, РД и РА е заемал длъжността - главен инспектор по приходите и е определен за ръководител на ревизията, лицето Е. С. А. към датите на издаване на ЗВР и към датата на съставяне на РД е заемала длъжността главен инспектор по приходите.

С касационната жалба е представена заповед № РД-01-552/07. 05. 2013 г., издадена от директора на ТД на НАП [населено място], с която се определят компетентните органи да издават заповеди за възлагане на ревизия. С последната директорът на ТД на НАП [населено място] е възложил функциите на компетентен орган по възлагане на ревизии по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на П. Т. П. на длъжност началник сектор „Ревизии”, а при нейно отсъствие – на К. И. С.. Приложена е и молба за отпуск, ведно със заповед № 4676/12. 07. 2013 г., с която се разрешава отпуск на П. П. за периода 22. 07. – 09. 08. 2013 г., като определеното лице за заместването ѝ е К. С.. С тези новопредставени доказателства се доказва компетентността на органите, издали ЗВР №1306414/10. 07. 2013 г. и ЗВР № 1307193 от 05. 08. 2013 г. Не е представена обаче заповед за възлагане на компетентност на органа, издал ЗВР №1302704/28. 03. 2013 г. Въпреки изключително подробните указания, дадени при насрочване на делото и пространните мотиви на обжалваното съдебно решение относно основанията за нищожност на РА, административният орган не е представил изисканите доказателства за компетентност на органа, възложил ревизията. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 9, ал. 3, чл. 171, ал. 4 АПК и по чл. 150, ал. 2 ДОПК да окаже съдействие на страните във връзка с попълване на делото с доказателства и за събиране на административната преписка, поради което в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената и наличните по делото доказателства, правилно и обосновано е прогласил нищожността на РА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

съдебно решение № 7073 от 24. 11. 2014 г., постановено по адм. д. № 6302/2014 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Особено мнение: