Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане, подадено от Н.Д.Г от [населено място], за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2638 от 11. 03. 2015 г. по адм. дело № 1461 / 2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила протоколно определение от 16. 12. 2014 г. по адм. дело № 3041 / 2014 г. по описа на Административен съд - Варна.

Ответникът зам. кметът на [община] е оспорил искането за отмяна в писмено становище.

Ответниците С. К. Т., Д. М. Т., М. Д. Т. и Момчо К. М., всички от [населено място], не са взели становище.

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК.

Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С определение № 2638 от 11. 03. 2015 г. по адм. дело № 1461/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е оставено в сила протоколно определение от 16. 12. 2014 г. по адм. дело № 3041 / 2014 г. на Административен съд - Варна, с което жалбата на Н.Д.Г срещу заповед № Г-224 / 03. 07. 2014 г. на зам. кмета на [община] за одобряване изменение на ПУП за УПИ VІ-1 и VІІ -2 и РУП за УПИ VІІ-2, кв. 166 по плана на 11 м. р. [населено място], е оставена без разглеждане на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и образуваното по нея производство е прекратено.

Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) непосредствено засегнати недвижими имоти от предвижданията на подробния устройствен план са съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния.

От заключенията на приетите съдебно-технически експертизи е било установено, че с одобрения с оспорената заповед ПУП за УПИ VІ-1 и VІІ-2 и РУП за УПИ VІІ-2 не са допуснати намалени отстояния и засенчване спрямо УПИ ІІІ-9, от който жалбоподателката притежава 1/2

идеални части. Поради това с влезлите в сила съдебни актове е прието, че жалбоподателката Графчева не е заинтересувано лице в производството по одобряване на подробния устройствен план в твърдяната от нея хипотеза на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и жалбата й е процесуално недопустима.

По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение или определение, която се дължи на обективна невъзможност да се попълни делото по време на висящността му с фактически или доказателствен материал. Отмяната е допустима при наличие на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната въпреки положената от нея дължима грижа и проявената процесуална активност за водене на делото.

Представените от искателката Н.Д.Г документи – заповед № РД-9Р-7 / 17. 04. 2015 г. на министъра на културата (обн. – ДВ, бр. 36 от 19. 05. 2015 г.) и уведомително писмо от 20. 07. 2015 г., изпратено от кмета на район „О.” - не представляват нови доказателства в хипотезите на чл. 239, т. 1 от АПК. Доказателствата удостоверяват обстоятелства, които са възникнали след влизане в сила на съдебните актове и не са относими към основанието, на което е била подадена жалбата против заповедта и на което съответно е бил подложен на преценка правният интерес на оспорващата – чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

Със заповед № РД-9Р-7 / 17. 04. 2015 г., с която е предоставен статут на групова археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ на обект „Т. В енеолитен некропол“, [населено място], имотът на искателката е включен в териториалния обхват на груповата археологическа недвижима културна ценност. Нововъзникналото обстоятелство е неотносимо към основанието на жалбата, подадена срещу заповед № Г-224 / 03. 07. 2014 г. на зам. кмета на [община] и правния интерес на заявеното с нея оспорване. Недопустимо е възобновяване на съдебното производство и преценка на правния интерес на друго основание - чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, въз основа на нововъзникнали обстоятелства, които не са съществували по време на делото. Новонастъпилото обстоятелство не може да повлияе върху извода на съда относно правния интерес от оспорването към момента на постановяване на съдебните актове и влизането им в сила.

По изложените съображения следва да се приеме, че липсва основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с ТР

№ 3 от 13. 05. 2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - О. искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в минималния размер от 600 лв. съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Д.Г от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила определение № 2638 от 11. 03. 2015 г. по адм. дело № 1461 / 2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав и оставеното с него в сила протоколно определение от 16. 12. 2014 г. по адм. дело № 3041 / 2014 г. на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА Н.Д.Г от [населено място] да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: