О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 306

[населено място],19. 05. 2021 година

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. Ч: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2102 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Е. И“ЕООД против решение № 100182/07. 07. 2020г. по т. д.№ 65/2020г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решение № 89/17. 10. 2019г. по т. д.№9/2019г. на ЛОС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Технокороза“АД за заплащане на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 288 ТЗ на сумата от 140 338, 85 лв. с включен ДДС – неплатена част от стойност на извършени услуги по двустранни протоколи и справки, както и проформа фактури от м. 01. 2013г. до м. 06. 2014г., като погасен по давност и сумата от 57 798, 81лв. – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода 01. 01. 2013г. – 30. 06. 2014г. върху неизплатената част от главницата по описаните фактури.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като не се касае за периодични плащания, за да е приложима тригодишната погасителна давност. Безспорно се доказва извършването на възложената работа, която е била приета от възложителя. Съставените от касатора-изпълнител фактури са били осчетоводени и от двете страни, но не са били заплатени. Налице са и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „Технокороза“АД не е...