О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267

София, 19. 05. 2021 година

В. К. С на Р. Б, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

изслуша докладваното от съдия Е.С т. д.№1842/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. М. и Р. С. М. срещу решение №1468 от 07. 07. 2020г., постановено по в. гр. д.№5801/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №3289/08. 05. 2019г. по гр. д. №12317/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-17 с-в.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против касаторите установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е недопустимо, респ. - неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касаторите въззивният съд не е взел предвид основните техни възражения, отнасящи се до въпросите, свързани с приложението на ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО) в случаите, когато няма данни в хода на производството дали наследниците са приели наследството и относно наследствения дял на преживелия съпруг, когато някои или всички деца са се отказали от наследството. Твърди се, че по делото липсват доказателства, от които да може да се установи дали касаторите са приели наследството. Отделно се сочи, че предвидената в договора за кредит неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поддържаните процесуални нарушения са обосновани от една страна с неприлагането от съда на процедурата по чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, а от друга...