Производството е по чл. 307 ГПК.

Делото е образувано по молба на Н. В. Т. и С. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1,т. 1 ГПК на решение № 984 от 01. 02. 2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд; допълнително решение от 17. 06. 2016 г. по същото дело; решение № 1483 от 06. 03. 2017 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд; решение от 23. 03. 2006 г. по гр. д. № 1199/2002 г. на Софийски районен съд; допълнително решение от 19. 01. 2007 г. по гр. д. № 1199/2002 г. на Софийски районен съд.

С молбата за отмяна молителите представят множество писмени доказателства, за които твърдят че са от значение за изхода на делото и които не са им били известни при постановяване на решенията, чиято отмяна искат. Твърдят, че посочените писмени доказателства са били приложени по дела, по които те не са били страна, и са се снабдили с тях на 19. 03. 2018 г.

Върховният касационен съд, за да се произнесе по допускане на молбата за отмяна до разглеждане в открито съдебно заседание, взе предвид следното:

Молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта, с която се иска отмяна на решението, постановено на 23. 03. 2006 г. и допълнително решение от 19. 01. 2007 г., постановени по гр. д. № 1199/2002 г. на Софийски районен съд. И двата акта не са източник на сила на пресъдено нещо, тъй като са били обжалвани и са били предмет на в. гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд. Годен предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК могат да бъдат само съдебни актове, които са окончателни и се ползват със сила на пресъдено нещо.

Молбата за отмяна е допустима в частта, с която се иска отмяна на постановените по в. гр. д. № 982/2007 г. решения от 01. 02. 2016 г., 17. 06. 2016 г. и от 06. 03. 2017 г. Същите са влезли в сила на 11. 04. 2018 г., на която датата е постановено определение № 179 по гр. д. № 4145/2017 г. на ВКС, І г. о., с което посочените решения не са допуснати до касационно обжалване.

Молбата формално отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложено е и твърдение, че молителите са се снабдили с представените с нея писмени доказателства на 19. 03. 2018 г., т. е. преди влизане в сила на въззивното решение на 11. 04. 2018 г. Предвид това следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима молбата на Н. В. Т. и С. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение от 23. 03. 2006 г. и допълнително решение от 19. 01. 2007 г., и двете постановени по гр. д. № 1199/2002 г. на Софийски районен съд.

Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

ДОПУСКА за разглеждане в открито съдебно заседание молбата на Н. В. Т. и С. В. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 984 от 01. 02. 2016 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд; допълнително решение от 17. 06. 2016 г. по същото дело и решение № 1483 от 06. 03. 2017 г. по гр. д. № 982/2007 г. на Софийски градски съд.

Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: