Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Бългериън еъруейз груп“ ЕАД срещу решение №1295 от 22. 06. 2020 г. по в. т.д.№1365/2020 г. САС. С обжалваното решение е обезсилено решение №2251 от 12. 12. 2019 г. по т. д.№1514/2017 г. на СГС, с което: е отхвърлен предявеният от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Бългериан еъруейз груп“ ЕАД и „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН за обявяване на относителната недействителност на изявлението за прихващане на „Бългериан еъруейз груп“ ЕАД; признато е за недействително на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, извършено прихващане от „Бългериан еъруейз груп“ ЕАД, обективирано в изявление вх.№9578/21. 10. 2014 г. по вх. регистър на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, с вземане в размер на 16 507 525. 42 евро; осъдено е на основание чл. 59, ал. 7 и чл. 62, ал. 2 от ЗБН, „Бългериан еъруейз груп“ ЕАД да заплати по сметка на Софийски градски съд, държавна такса общо в размер на 1 291 436. 54 лв., като решението е постановено при участието на „Велграф асет мениджмънт“ АД, „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, Упавляващо дружество „Съгласие асет мениджмънт“ АД и „Инвест кепитъл асет мениджмънт“ ЕАД като помагачи на ответника „Бългериан еъруейз груп“ ЕАД.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК: При заявени с една искова молба няколко иска, които се поддържат пир условията на евентуалност от ищеца, в каква поредност следва да ги разгледа съдът – да разгледа първо този, посочен от ищеца като главен или да ги разгледа в поредност, съответна на естеството на правоотношението, без да се съобразява с поредността, посочена от ищеца.

Ответникът по касация синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ заявяват становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в случая са предявени обективно съединени, при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 59, ал. 2 от ЗБН, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН и с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Посочил е, че начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения, като при искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, то те са предявени в условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Изразил е становище, че съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ през по - леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма, а когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за относителната й недействителност /в този смисъл решение № 106 от 01. 03. 2011 г. по гр. д.№1460/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение; решение №97 от 08. 02. 2013 г. по гр. д.№196/2011 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, решение №198 от 10. 08. 2015 г. по гр. д.№5252/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение/. Счел е, че от обстоятелствената част и заявения петитум на исковата молба е видно, че ищецът е предявил такива обективно съединени искове, съобразно които най-тежкият твърдян порок е нищожността на извършеното прихващане – иск по чл. 59, ал. 2 от ЗБН, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД. Тъй като първоинстанционният съд не е разгледал този иск /разгледал е предявените искове в реда посочен от самия ищец/, а едва с отхвърлянето на същия би се сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, даващо основание на съда да разгледа евентуално съединените иск чл. 59, ал. 5 от ЗБН и иск по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, въззивният съд е достигнал до извод, че въззивното решение е недопустимо.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпрос е обусловил правната воля на въззивния съд /посочил, че при искове за недействителност на сделка същите следва да се разгледат в поредност, съответна на естеството на правоотношението, без да се съобразява поредността, посочена от ищеца/, но в случая не е налице поддържаното от касатора селективно основание. По визирания правен въпрос е налице практика на ВКС /вкл. посоченото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК решение №97 от 08. 02. 2013 г. по т. д.№196/2011 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и цитираните от въззивния съд решения/, с която се приема, че при предявяване на искове за недействителност на сделка, те следва да се разгледат по същество и то в поредност, обусловена от тежестта на порока, от който се твърди атакуваната сделка да страда, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока и ако приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за недействителност. Също така в определение №299 от 12. 05. 2020 г. по т. д.№1904/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е възприето становище, съобразно което от гледна точка на съотношението между нищожност и относителна недействителност, разглеждането на иска по чл. 59, ал. 2 от ЗБН като главен спрямо иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, не би могло да се квалифицира като нарушение на принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК, а в тази насока следва да се има предвид и разрешението, дадено в определение №141 от 19. 03. 2020 г. по ч. гр. д.№214/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, според което, искът за прогласяване нищожност на прихващане е преюдициален спрямо иска за обявяване на прихващането за относително недействително по причина, че относително недействителни, вкл. по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН, могат да бъдат само действителни прихващания. Настоящият състав споделя дадените разрешения, с които въззивният съд се е съобразил изцяло, поради и което не се установява наличие на селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1295 от 22. 06. 2020 г. по в. т.д.№1365/2020 г. САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.