Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „КАЗА ДИФЕРЕНТЕ” ООД, представлявано от адв. К. А., срещу решение № 2788 от 13. 12. 2018г. по т. д. № 4875/2019г. на САС, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1134 от 21. 06. 2019г. по т. д. № 1689/2018г. на СГС, ТО, 1 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са прогласени за нищожни взетите решения на ОС на съдружниците на „К. Д” ЕООД, проведено на 08. 03. 2018г., по т. 1, т. 2 и т. 3, а именно: за приемане доклада на управителя относно действия и бездействия на съдружника Д. С. К. в съответствие с отправени предупреждения за изключването й като съдружник; за изключване като съдружник на Д. С. К., притежаваща 250 дружествени дяла с номинална стойност от по 10 лева всеки на обща стойност 2 500 лева, и за изменение в капитала на дружеството.

Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение, като твърди, че противно на извода на въззивния съд, действията и бездействията на ищцата Д. К. против интересите на дружеството са за период и след 15. 06. 2015г., който е извън пределите на влязлото в сила на 19. 10. 2017г. решение по т. д. № 4569/2017г.. Поддържа, че ищцата е изключена за действията и бездействията си за период от 2010г. до 08. 03. 2018г. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да съобрази научните, логическите и опитните правила при преценката на събраните по делото доказателства и как следва да формира вътрешното си убеждение? Касаторът счита, че е налице противоречие с решение № 554 от 08. 02. 2012г. по гр. д. № 1163/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните в рамките на предмета на спора и в рамките на оплакванията във въззивната жалба? Касаторът поддържа, че е налице противоречие с решение № 283 от 14. 11. 2014г. по гр. д.№ 1609/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 134 от 30. 12. 2013г. по т. д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 536 от 19. 12. 2012г. по гр. д. № 89/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 37 от 29. 03. 2012г. по гр. д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 244 от 04. 01. 2016г. по гр. д. № 4363/2015г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Касаторът се позовава на решение № 164 от 04. 06. 2014г. по гр. д. № 196/2014г. на ВКС, ГК, III г. о.

Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, във връзка с което повтаря изложените в касационната жалба доводи.

Ответницата Д. С. К. не представя отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е намерил за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че в новата нотариална покана, в която е отправено предупреждение до ищцата по чл. 126, ал. 3 ТЗ, е посочен различен период спрямо този, относим към предходното решение за изключването й като съдружник в дружеството. Посочил е, че съгласно чл. 75, ал. 1 ТЗ указанията на съда, дадени при отмяна на решенията на общото събрание по тълкуването на законите, учредителния договор и устава, са задължителни за общото събрание при повторно разглеждане от него на същия въпрос, като в ал. 2 от чл. 75 ТЗ е предвидена санкция за неизпълнението (нарушението) на това правило и решенията или действията на органите на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Въззивният съд е приел, че с влязъл в сила съдебен акт решението на общото събрание на съдружниците на „К. Д” ООД от 15. 06. 2015 г. за изключването на ищцата като съдружник е отменено по съображения от първата инстанция, че конкретни действия или бездействия на ищцата, които да са индивидуализирани по време, място и начин на извършване, както и с посочване на конкретните неблагоприятни последици, настъпили за дейността на дружеството като пряка и непосредствена последица от тях, не са описани в протокола за приемане на решението за изключването й като съдружник в дружеството, както и поради недоказаност на нарушенията. Намерил е за установено от представените и неоспорените доказателства, че изпратената покана, с която е отправено предупреждението до съдружника, не съдържа нови твърдения, различаващи се от тези, за които е било взето решението за изключването й. Наведеният довод пред въззивната инстанция, че е налице ново предупреждение до съдружника, тъй като в настоящата покана е включен нов период, е намерил за неоснователен. Посочил е, че съгласно постоянната практика на ВКС взетите решения на общото събрание на съдружниците имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140, ал. 4 ТЗ, (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица). С оглед на това и като е взел предвид периода, за който се твърди в поканата, че ищцата не е оказвала съдействие, съвпадащ с периода, в което е протекло производството по отмяната на решенията на ОС на съдружниците от 15. 06. 2015 г., въззивният съд е достигнал до извод, че не са релевирани нови твърдения и основания за неправомерни действия на ищцата по отношение на търговското дружество. Посочил е, че през този период ищцата е била изключен съдружник, поради което същата не е могла да полага необходимите грижи за дружествените дела.

По тези съображения въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за нищожност на решенията на ОСС, предмет на предявения иск.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Поставените процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК в мотивите си да обсъди твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, като изложи съображения защо възприема едни, а отхвърля– други, както и при формиране на вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила. По тези въпроси не е налице противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като, противно на твърденията на касатора, в решението си въззивният съд е обсъдил всички въведени в процеса твърдения и доводи на страните, в това число направените във въззивната жалба оплаквания, както и събраните във връзка с тях доказателства, включително отправеното до ищцата с представената нотариална покана предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ и доводите на касатора за липса на пълна идентичност на периода, за който се отнася предупреждението, и периода, предмет на предходното решение на ОС, отменено с влязло в сила решение. Изводът на въззивния съд за основателност на предявения иск не е мотивиран с кредитиране на част от доказателствата и отхвърляне на други, а е обоснован с действието по отношение на дружеството на предходното решение за изключване на ищцата като съдружник и формирания в тази връзка извод, че през периода, през който е било висящо делото за отмяна на това решение, ищцата не е имала качеството съдружник и поради това не е могла да полага необходимите грижи за дружествените дела. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2788 от 13. 12. 2018г. по т. д. № 4875/2019г. на САС, 3 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: