Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Н. Н. срещу решение № 113/08. 10. 2008 г. на Бургаския апелативен съд, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си и моли наказанието на бъде намалено до размера на определеното с присъдата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди оплакването в жалбата и извърши проверка на решението в пределите по чл. 347 НПК установи следното:

С присъда № 95/ 03. 07. 2008 г. Бургаският окръжен съд признал подсъдимия Н за виновен в това, че на 23. 06. 2008 г. дал дар на длъжностно лице за да извърши действие по служба и на основание чл. 304 ал. 1 и чл. 55 НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител, и двете за по шест месеца и шест месеца поправителен труд с 15 % удръжки от трудовото възнаграждение. На осн. чл. 307а НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.

С атакуваното решение Бургаският апелативен съд увеличил срока на задължителните пробационни мерки от шест на осем месеца, както и размера на удръжките от трудовото възнаграждение от 15% на 20 %. В останалата част потвърдил присъдата.

Жалбата е неоснователна.

Оплакването за явна несправедливост на наказанието не е подкрепено с доводи в самата жалба. Единственият довод, който подсъдимият прави в съдебно заседание е, че по-дългия срок на пробационните мерки ще се отрази негативно на изпълняваната от него работа в “БГ Пропърти” ООД, която изисквала да пътува.

Върховният касационен съд намира, че наказанието не е явно несправедливо. То е индивидуализирано при основанието по чл. 55 НК и е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът е изложил съображенията за увеличаване размера на наказанието, които тази инстанция напълно споделя. Активният подкуп е престъпление със завишена степен на обществена опасност, поради което определеното от въззивния съд наказание в по-пълна степен ще доведе до реализиране на целите на специалната и генералната превенция. Неудобствата за подсъдимия, които би създало изпълнението на пробационните мерки не е обстоятелство, което да дава основание за намаляване на срока им. Всяко от наказанията, предвидени в санкционната част на материално правните норми, в по-малка или в по-голяма степен ограничава осъществяването на гражданските права на дееца, но когато то е съответно на престъплението винаги е справедливо.

При тези съображения и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113/ 08. 10. 2008 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 165/ 2008 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: