Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГРК във връзка с чл. 218а, б.”а” от ГПК отм.,

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г. против решение № І* от 3. 10. 2007 г., постановено по гр. д. № 327 по описа за 2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 76 от 28. 02. 2005 г. по гр. д. № 1046/2005 г. на Бургаски районен съд за определяне размера на издръжката, дължима от Д. Г. Г. на малолетната Г. Г. Д. и относно постановяване след прекратяване на брака И. М. Г. да носи брачната си фамилия Г.

В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска да се отмени решението в атакуваните му части и да се постанови друго, с което размера на издръжката да се определи на 40. 00 лв. месечно и да се постанови И. М. Г. да носи предбрачната си фамилия. Претендира възстановяване на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба И. М. Г. не изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК отм., намира следното:

Предявен е иск по чл. 99 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС). Бракът между страните е прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи, като съдът се е произнесъл по въпросите за упражняване на родителските права, режима на лични отношения на другия родител, дължимата издръжка и фамилното име на съпругата. В частта относно издръжката въззивното решение не подлежи на касационен контрол по изричната разпоредба на чл. 218а, ал. 1, б.”а” от ГПК отм., действала към момента на постановяването му, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

В частта, касаеща произнасянето на съда по спора по чл. 103 от СК, касационната жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови съпругата да носи брачната си фамилия Г., въпреки противопоставянето на касатора, съдът е приел, че макар брачната връзка на страните да е продължила кратко, в общността, в която живее и в чуждата държава, в която се е установила през 2005 г. И. М. е известна само с брачната си фамилия „Г”, именно с тази фамилия са съставени всичките й документи в Италия, включително и акта за раждане на роденото от брака дете. Счетено е, че жената е известна в Италия само с брачната си фамилия и това налага последната да бъде запазена и след развода.

Решението в атакуваната му част е незаконосъобразно. Съгласно чл. 99, ал. 3 от СК при постановяване прекратяване на брака с развод, съдът служебно се произнася и по въпроса за фамилното име. Нормата на чл. 103, ал. 1 от СК предвижда възстановяване на предбрачната фамилия на всеки от съпрузите, освен в предвидените две изключения – съгласие на другия съпруг и съпругът да е станал известен с фамилията на другия съпруг. В случая констатациите на съда за наличието на втората хипотеза са основани единствено на факта, че съпругата се е установила да живее в Италия, където е известна само с брачната си фамилия „Г”, с която са и всичките й документи. Необходимостта от смяна на личните документи е последица при всяка промяна на някой от елементите на името и нормата на чл. 103 от СК не й придава правна ревантност. Не може да се приеме, че факта, че отивайки в Р. И ищцата е носила брачната си фамилия, обуславя извода, че същата е известна с тази фамилия. Критерият „известност” предпоставя, че лицето е познато с това фамилно име на широк кръг от хора, поради своята дейност, а не само на близките и познатите, с които контактува. По делото лисват каквито и да било доказателства И. М. да е известна страната, в която е установила местоживеенето си с фамилното име „Г”, поради което следва, че не са установени предпоставките по чл. 103, ал. 2 от СК.

С оглед посочените изводи следва да се отмени решението в частта относно фамилното име и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК отм. вместо него се постанови друго по същество.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК отм., Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № І* от 3. 10. 2007 г., постановено по гр. д. № 327 по описа за 2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 76 от 28. 02. 2005 г. по гр. д. № 1046/2005 г. на Бургаски районен съд относно постановяване след прекратяване на брака И. М. Г. да носи брачната си фамилия Г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака И. М. Г. да носи предбрачната си фамилия ИВАНОВА.

О. Б. Р касационната жалба на Д. Г. Г. против решение № І* от 3. 10. 2007 г., постановено по гр. д. № 327 по описа за 2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 76 от 28. 02. 2005 г. по гр. д. № 1046/2005 г. на Бургаски районен съд за определяне размера на издръжката, дължима от Д. Г. Г. на малолетната Г. Г. Д.

Решението е окончателно, а в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: