Образувано е по касационна жалба на Център "Фонд за лечение на деца",ЕИК [ЕГН],седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представляван от директора, подадена чрез адвокат Р. Д. и мл. адвокат И. М., против решение № 5585/18. 08. 2015 г. по адм. дело № 6067/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 530 от 20. 05. 2014 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", делото е върнато като преписка на директора на Център "Фонд за лечение на деца" за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивната част на решението и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението. Поддържа се, че неправилно като ответник е конституиран Център "Фонд за лечение на деца", вместо директорът на фонда, който съгласно чл. 7, ал. 1,т. 3 от ПДОРЦФЛД/Правилника/ се произнася с решения за организационно и финансово подпомагане по чл. 3, ал. 1, т. 1 и за организиране и финансиране на участие по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Правилника или прави мотивиран отказ. Навеждат се и доводи за нарушение на материалния закон. Иска се обезсилване на решението, алтернативно отмяна на същото, решаване на делото по същество или даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба В. К. Б., действащ чрез законният си представител-майка В. Б., чрез пълномощника си адвокат П. Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че по делото не е конституиран правилния ответник-директора на фонда, който не е призоваван по делото и не е страна.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК

, касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решението за недопустимо.

Видно от чл. 1, ал. 1 от Постановление № 280 на МС от 18. 10. 2004 г. за създаване на Център "Фонд за лечение на деца"/фонда/, фонда е юридическо лице по чл. 60 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) към министъра на здравеопазването със седалище С., а съобразно ал. 2 е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването. Съобразно чл. 2, ал. 5 от същото постановление дейността и организацията на работа на фонда се уреждат с правилник на министъра на здравеопазването на основание чл. 60, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА). Съгласно чл. 6, ал. 1 от същото постановление фондът се управлява и представлява от директор, който се назначава по трудово правотношение от министъра на здравеопазването.

Оспореният пред административният съд акт е издаден от директора на Център "Фонд за лечение на деца", който съгласно чл. 7, ал. 1,т. 3 от Правилник за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца"/ ПДОРЦФЛД, Правилника/ се произнася с решения за организационно и финансово подпомагане по чл. 3, ал. 1, т. 1 и за организиране и финансиране на участие по чл. 3, ал. 1, т. 2 или прави мотивирани откази. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ПДОРЦФЛД решенията на директора на фонда подлежат на оспорване по реда на АПК. Следователно, като ответник първоинстанционният съд е следвало да се конституира директорът на Център "Фонд за лечение на деца". Вместо директорът на фонда като страна в производството е конституиран Център "Фонд за лечение на деца", който е призоваван за съдебните заседания и е представляван от пълномощник-адвокат Д., която е упълномощена от директора на фонда, но като страна в договора за правна защита и съдействие е посочен Център "Фонд за лечение на деца"/ л. 84 от делото/. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК

страни в съдебното производство са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и той не е участвал в съдебното производство. Правилното конституиране на страните е задължение на съда предвид чл. 154, ал. 1 и чл. 162, ал. 1 от АПК .

Неправилното конституиране на ответника по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Решението на съда се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да конституира надлежния ответник съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК

, както и да изясни обстоятелството с процесуалното представителство на ответника поради неяснотата на приложеното пълномощно/ л. 84/. Съдът следва да съобрази и разпоредбата на чл. 11 от АПК за бързото разглеждане на делото с оглед предмета на спора и необходимостта от спешно лечение на децата.

Претенциите на страните във връзка с разноските ще бъдат обсъдени от съда след решаване на спора по същество. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК , Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 5585/18. 08. 2015 г. по адм. дело № 6067/2014 г. на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: