Производството е по

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) .

Образувано е по касационна жалба на Е. З. Д. от [населено място], срещу Решение № 1984/19. 09. 2014г., постановено по адм. дело № 228/2013г., по описа на Административен съд /АС/ - П., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/17. 10. 2012г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1561 от 21. 12. 2012г. на Директора на Дирекция "О." П. при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/ - П. и осъден да заплати разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ – П. в размер на 307, 99 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че ревизионния акт е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, без да съобрази, че в случая не е спазен срока, визиран в чл. 109 от ДОПК

и определените задължения за 2005г. са погасени по давност. Подробни доводи са изложени по същество на спора, като е направено искане да бъде отменено решението и по същество постановено ново, с което се отмени обжалвания ревизионен акт.

Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - П., при ЦУ на НАП, не взема становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК

, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по съществото за основателна.

Предмет на обжалване пред АС...