Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция – Р. към Комисия за защита на потребителите (К.), подадена чрез упълномощен от председателя на К. процесуален представител, срещу решение № 21 от 15. 10. 2015 г., постановено по адм. дело № 280/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - [населено място].

По поддържаните оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

О. [], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представляван от пълномощник, отрича основателността на жалбата. Моли обжалваното решение да се остави в сила и да му се присъдят разноски.

Участващият по делото прокурор при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, след извършен в обхвата на служебното начало по смисъла на чл. 218, ал. 2 АПК касационен контрол върху проверявания съдебен акт, за да се произнесе, съобрази следното от фактическа и правна страна:

С атакуваното решение АС – Р. е отменил задължителни предписания, обективирани в протокол за проверка на документи под № К-071871/03. 06. 2015 г. към констативен протокол № 0188705 от 18. 05. 2015 г., съставен от инспектор в К., Регионална дирекция – Р. и е осъдил административния орган да заплати в полза на жалбоподателя сторените от него разноски.

За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ краен извод за незаконосъобразност на оспореното административно разпореждане. Преценил е, че актът е издаден от компетентен орган – инспектор при РД – Р. към К., в качеството му на длъжностно лице от посочените в чл. 191 З. контролни органи, натоварено с правомощие да дава задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона съгласно чл. 193, т. 2 З.. Неправомерността на процесното волеизявление е обоснована с неизпълнение...