Производството е по чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от А. А. Н., действаща като [фирма], [населено място], срещу Решение № 49 от 13. 01. 2015 г., постановено по адм. д. № 2986/2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД 15-505 от 23. 10. 2014 г., издадена от Началника на Митница П..
Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК
. Счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради противоречието му с материални разпоредби, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Навежда доводи досежно обосноваността на съставения АУАН. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорената заповед.
Ответникът по касационна жалба – Началникът на Митница П. не се представлява в о. с.з. и не изразява становище по нейната основателност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на съдебен контрол...