Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” [населено място], [улица], действащ чрез пълномощника си старши юрисконсулт Р. В., срещу Решение № 375 от 25. 02. 2015 г. по адм. дело № 1131/2014 г. на АС (Административен съд) – П., ХХV състав. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което първоинстанционният съд е отменил изцяло отказа, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/9299 от 09. 08. 2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” за кампания 2012 г. направление “Традиционни практики за сезонна паша” /пасторализъм/ и направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи” кампания 2012 г. относно отказано финансово подпомагане на земеделски стопанин С. Д. М., постановил е след влизане в законна сила на решението, връщане на административната преписка за ново произнасяне и е присъдил на жалбоподателя сторените разноски, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК. В жалбата се изразява категорично несъгласие с изложените в съдебното решение мотиви, твърди се наличие на многобройни фактически грешки, некореспондиращи с установеното фактическо положение. Твърди, че съдът неправилно прилага и тълкува нормативните изисквания за допустимост за подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания”. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила жалбоподателят твърди, че не е обсъдена приетата по делото съдебно-техническа експертиза. По отношение на присъдените разноски жалбоподателят заявява, че съдът неправилно е приел, че делото е с материален интерес при определяне на адвокатското възнаграждение. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, да се остави в сила оспореното уведомително писмо като правилно и законосъобразно, ведно с всички законни последици от това, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции.
От ответника С. Д. М., чрез надлежно упълномощен адвокат – пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Допълнително са постъпили и писмени бележки.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Оспореното съдебно решение е постановено при спазване на материалния закон и същото е обосновано. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения, тъй като в мотивите си съдът е обсъдил защо кредитира приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Неправилно в касационната жалба се твърди, че от приетата по делото СТЕ се констатира, че административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Вещото лице не е потвърдило крайният извод на административния орган за липса на правно основание за изплащане на финансова помощ по заявлението. От СТЕ се констатира, че БЗС № 73540-480 [населено място] не е заявен за подпомагане, а щом не е заявен за подпомагане към него не е относима Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 - АЕП от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Т. М се прилага само за заявените за подпомагане площи. От материалите по делото е видно, че в заявените за подпомагане площи С. М. е извеждал животни на паша и е спазил задълженията си за агроекологична дейност.
Касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” [населено място] е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение № 375 от 25. 02. 2015 г. по адм. дело № 1131/2014 г., Административен съд - Пловдив, І отделение, ХХV състав, ОТМЕНЯ отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, обективиран в уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/9299 от 09. 08. 2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания” за кампания 2012 г., направление “Традиционни практики за сезонна паша” /пасторализъм/ и направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, кампания 2012 г. относно отказано финансово подпомагане на земеделски стопанин С. Д. М., У. 352674; ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за произнасяне, съобразно дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона, в срок от 1 (един месец), считано от влизане в сила на решението и с трети диспозитив съдът ОСЪЖДА ответника ДФ “Земеделие” да заплати на жалбоподателя С. Д. М. от [населено място] сумата от 860 лева разноски по производството.
Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата на С. Д. М. е допустима и основателна.
Констатирал е несъответствие и неяснота в административния акт, предмет на съдебен контрол, което е достатъчно основание да се приеме за незаконосъобразен. Позовал се е на приложената към уведомителното писмо таблица, че е наддекларирана площ от 100 ха, докато в мотивите е записано, че се отказва финансово подпомагане по АП 9 (49 е вярното) за декларирана площ от 49, 88 ха, като е констатирана разлика между декларирана и установена площ в размер на 4, 27 ха. От заключението на вещото лице съдът е установил, че така констатираното застъпване спрямо общата заявена за подпомагане площ от 186 ха е в размер на 2, 28 %, което застъпване е под 3 % и би трябвало, ако се прилага Регламент 65/2011 г. /чл. 16/ изобщо да няма санкционирана площ. На следващо място съдът е приел за неяснота, че се отказва финансово подпомагане за списък с ушни марки на животни, които не са били открити в стопанството при извършените проверки в регистрите на СИРЖО или не отговарят на изискванията по чл. 2, ал. 24 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията – BG16D0407376, но не е ясно кое от всичките изброени основания е послужило за отказа. Сочените проверки не са обективирани никъде, а животно с такава ушна марка фигурира в таблицата на отглежданите животни, но се касае само за едно животно – дъбенска овца от мъжки пол. Съдът е посочил, че объркването става още по-голямо с произнасянето на по-горестоящия административен орган, защото видно от мотивите в Заповед № РД 20-62 от 23. 01. 2014 г. на Министъра на земеделието и храните, земеделският производител С. М. не е извеждал животни по разрешително № 3015/26. 04. 2012 г. на територията на парк “Централен Б.”. А от екпертното заключение по допуснатата СТЕ се установява, че това разрешително се отнася до разрешени за паша площи в землището на [населено място], за които площи не е кандидатствано за подпомагане по никоя от схемите в заявлението на жалбоподателя М., включително и по схемата АЕП – Традиционни плащания за сезонна паша с код АП 49, а е кандидатствал за площи по разрешително № 2814/24. 04. 2012 г., вкл. и по схема АЕП код АП 49. По тези съображения съдът е отменил контролирания индивидуален административен акт и е върнал преписката за произнасяне след изпълнение на дадените указания. При този изход на спора съдът е присъдил на жалбоподателя сторените по делото разноски в общ размер на 860 лева – заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така постановеното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила със следните коригиращи и допълващи мотиви:
Предмет на съдебен контрол е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ И И. Ф. П. ПО МЯРКА 214 “АГРОЕКОЛОГИЧНИ ПЛАЩАНИЯ” (“АЕП”) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. ЗА КАМПАНИЯ 2012 г., подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Първоначално жалбата на С. Д. М. е била подадена до Административен съд София - град (АССГ), но образуваното въз основа на нея административно производство е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд – Пловдив.
С цитираното по-горе писмо адресатът С. Д. М. от [населено място], У. 352674 се уведомява за оторизирана субсидия по мярка 214 “АЕП” от ПРСР 2007-2013 г., съгласно подадено Общо заявление за подпомагане с У. ..., и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2012 г., в размер на 37919. 32 лева (по АП 46 и АП 47).
За декларираните в общото заявление за подпомагане за 2012 г. животни по мярка 214 “АЕП”, направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, ДФЗ - РА отказва финансовото подпомагане за животно с ушна марка BG16D0407376, като са посочени следните причини: такова животно не е било открито в стопанството при извършените проверки на място и проверки в регистрите на СИРЖО или не отговаря на изискванията по чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година. При тези данни правилно Административен съд – Пловдив е посочил, че не става ясно кое от всичките изброени основания е послужило за отказа.
На второ място в оспореното уведомително писмо е посочено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2012 г. площи по мярка 214 “АЕП”, направление “Традиционни практики за сезонна паша” (пасторализъм), ДФЗ - РА отказва финансовото подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в долуописаната площ и въз основа на посочени нормативни основания.
Тази долуописана площ е с код АР 49 с идентификатор на парцела 36498-402-3-1, с площ на декларирания парцел 49. 88 ха, с площ 45. 61 ха след разрешаване на двойно заявени площи, с площ 49. 88 ха след извършени адм. проверки, при което е установена (определена) площ на парцела в ха 45. 61 и за недопустима площ са определени 4. 27 ха.
Колона 5 – площ на парцела след извършени проверки на място и колона 7 – площ на парцела с неспазени базови и други изисквания не са попълнени, поради което не това е основанието за отказа.
Видно от двете таблици: Таблица № 1 – оторизирани суми в лева и Таблица № 2 – извършени плащания в лева, неразделна част от процесното уведомително писмо, оторизираната сума по мярка АЕП е в размер на 37919. 32 лева и тя е изплатена, а от цялата искана сума 67959, 64 лева е отказана, тоест не е оторизирана сума от 30040. 32 лева, от които редукции 201. 27 лева и намаления 29839. 05 лева.
Отказът е за мярката АЕП като цяло и не е разделено от страна на административния орган колко лева е за направление “Опазване на застрашени от изчезване местни породи”, тоест за едно животно с ушна марка BG16D0407376, и за колко лева е отказаното подпомагане по направление “Традиционни практики за сезонна паша” (пасторализъм) и то само за един парцел с 36498-402-3-1, който е посочен с код АР 49. Само за информация следва да се констатира, че във всички останали документи и таблици по делото се посочва ту код АР 49, ту код АП 49.
На страница 8 на уведомителното писмо е посочено, че е наложена санкция за бъдещ период в общ размер от 29728. 16 лева за АЕП код АП 49 на основание чл. 16 от Регламент 65/2011 година.
Видно от Приложение към уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, застъпената площ в размер на 4. 27 ха се отнася за БЗС № 36498-402-3 (0. 04 ха + 4. 23 ха), за която е отказана субсидия по направление “Традиционни практики за сезонна паша” (пасторализъм). В оспореното уведомително писмо по това направление не е отказана субсидия за БЗС № 73540-480-3 с парцел 73540-480-3-1, за който парцел, намиращ се в землището на [населено място] безспорно земеделският производител С. Д. М. не е кандидатствал видно от Таблицата на използваните парцели за 2012 година, неразделна част от подаденото от него Заявление за подпомагане 2012 – Форма за физически лица. Затова е абсолютно неразбираемо становището на административния орган, че не извеждал на паша животни по разрешително № 3015/26. 04. 2012 г., което касае землището на [населено място] и парцел, незаявен за подпомагане.
Относно обстоятелството по изясняване на двойно заявените площи, за които е установено застъпване поради деклариране на площи повече от един кандидат, в Приложението към уведомителното писмо не е следвало да се включва и незаявения парцел № 73540-480-3, за който е установено застъпване от 11. 93 ха.
Според заключението на вещото лице от приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, процента на застъпването не е този, който е посочен в уведомителното писмо, което поставя под съмнение правилността на изчислената за санкциониране площ. При заявена за подпомагане площ от 187 ха (186 за АЕП и 1 ха за СЕПП и НР1), процента на застъпването е 2. 28, а спрямо цялата площ на земеделското стопанство от 240. 56 ха (в която фигурират и 53. 56 ха от незаявения по никаква схема и мярка парцел в землището на [населено място]), застъпването е 1. 78 %. Действително не става ясно на база на каква застъпена площ и за кои БЗС е изчислен процента, като се има предвид, че в таблицата за АП49 е посочено в колони 5 и 6 “наддекларирана площ” съответно в ха - 100 ха, а в проценти - 100 % наддекларирана площ.
Неоснователно е позоваването на касационния жалбоподател на Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 “Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони на Р. Б за периода 2007 - 2013 година, утвърдена със заповед № РД 09-1117 от 17. 08. 2012 г. на Министъра на земеделието и храните. Т. М действително се прилага за заявления, подадени през 2012 година, но не може да има отношение към парцел, който не е бил заявен за подпомагане, тоест не може да има отказ за подпомагане за незаявена площ. Затова е неотносим и факта, че земеделският производител не е извеждал на паша животни по разрешително № 3015 / 26. 04. 2012 г., защото то касае землището на [населено място], за което не е подавано заявление за подпомагане. На това основание не може да има наддеклариране на всички заявени животински единици, приравнени към заявените хектари, както счита касационния жалбоподател.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил заключението на вещото лице, защото точно от неговите констатации, той е извел правните си изводи.
Неоснователно е и възражението по отношение на присъдените разноски. Делото не е с материален интерес, а предмет на оспорване е законосъобразността на административен акт независимо от посочената в него стойност. Преценява се основателността на отказа за финансиране, а размера е последица от тази преценка. В тази връзка договореният и съответно заплатен по Договора за правна защита и съдействие адвокатски хонорар от 600 лева не е завишен прекомерно. Внесена е държавна такса в размер на 10 лева и жалбоподателят С. Д. М. е заплатил за изготвяне на съдебно-техническа експертиза 250 лева, при което общият размер на разноските възлиза на 860 лева, правилно присъдени от първоинстанционния съд и по основание, и по размер.
С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски.
При този изход на спора пред касационната инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника своевременно поисканите разноски за адвокатска защита, които видно от приложения по делото на лист 15 Договор за правна защита и съдействие № 070953 от 08. 05. 2015 г., възлизат на 600 лева. Тази сума е договорена и изплатена в брой и се присъжда в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6. 11. 2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според която, ако плащането е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 375 от 25. 02. 2015 г. на Административен съд - Пловдив, І отделение, ХХV състав, постановено по адм. дело № 1131/2014 година.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” [населено място], [улица], да заплати на С. Д. М., [населено място], [улица], ет. 5, ап. 23, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 600. 00 (шестотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.