Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. И. И. срещу решение № 84 от 23. 11. 2015г., постановено от Административен съд Разград по адм. д.№ 203/2015г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Ответникът по касационната жалба Общинска избирателна комисия И., с представен по делото писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна М. А. Х., с представен по делото писмен отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователност и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 459, ал. 8 от ИК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 172 от 27. 10. 2015г. на ОИК И., с което е обявен за избран на първи тур за кмет на кметство [населено място] М. А. Х., издигнат от ПП „Движение за права и свободи”.
Съдът е потвърдил оспореното решение. За да стигне до този извод, съдът приема, че при проведените местни избори за избор на кмет на кметство не са допуснати нарушения, които да водят до недействителност на проведения избор. По доводите на оспорващата страна, съдът приема, че получения изборен резултат съответства на данните отразени в протокола на секционната избирателна комисия. Протоколът е подписан от всички членове на С. без възражения и особени мнения. При преброяването на бюлетините са присъствали застъпници, кандидати и наблюдатели, на които е била осигурена видимост, каквито са законовите изисквани. В протокола не е отразено наличие на бюлетини, по отношение на които е имало спор между членовете на С.. По отношение на поправката в секционния протокол, съдът приема, че тази поправка няма отношение към данните за получения изборен резултат, поради което няма основание да се приеме, че е налице нарушение, което да е дало отражение на обявения изборен резултат.
По отношение на доводите, че при провеждане на изборите са допуснати до гласуване лица, които не са отговаряли на изискванията на чл. 36, чл. 396 и чл. 406 от ИК, съдът е установил, че четирима от гласувалите избиратели не са отговаряли на тези изисквания. Този извод е направен след преценка на заключение на назначена графологическа експертиза, във връзка с открито производство по оспорване на подадени заявления за гласуване по настоящ адрес и при преценка на представените по делото писмени доказателства. Във връзка с тези доводи съдът приема, че допуснатите нарушения при гласуването на четирима избиратели не водят до недействителност на обявения изборен резултат, тъй като не променят извода, че кандидата М. А. Х. е получило повече от половината от действителните гласове и е получил повече гласове от кандидата Ю. И. И..
По тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение.
Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна.
С касационната жалба са развити доводи за допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от касационния жалбоподател, че при приемане на съдебно-почерковата експертиза съдът не е спазил срока по чл. 199 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК.
Този довод е неоснователен. В съдебното заседание на 20. 11. 2015г., на което е изслушано и прието експертното заключение, жалбоподателят се е явил лично и с процесуалния си представител адв.М.. Преди да пристъпи към разпит на вещото лице, съдът е дал възможност на страните да изразят становище по приемане на заключението. Процесуалният представител на страната изрично е заявил, че е запознат със заключението на вещото лице и не възразява вещото лице да бъде изслушано, въпреки, че заключението е депозирано в съда предходния ден. Обстоятелството, че в това заседание не се е явил представител на ответника и не е направил изрично изявление, че не възразява да бъде изслушано вещото лице, не съставлява нарушение на процесуалните права на касационния жалбоподател. Само процесуално нарушение, което ограничава процесуални права на касационния жалбоподател съставлява основание за отмяна.
На следващо място, настоящият състав намира, че този довод е неоснователен и с оглед характера на производството. Производството по чл. 459 от ИК предвижда специални процесуални правила, които осигуряват предвидената в закона бързина при разглеждане на тези дела. С разпоредбата на чл. 459, ал. 6 от ИК изрично е предвидено, че в това производство сроковете за призоваване не се прилагат. Доколкото процедурата по призоваване в най-висока степен засяга правото на страната да участва в процеса, то допуснатото от законодателя отклонение следва да се прилага и по отношение други процесуални срокове, които могат да забавят разглеждането на спора в предвидените инструктивни срокове.
Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател по отношение на приемането и обсъждането на експертното заключение. Вещото лице е извършило изследване на подписите на всички лица, чиито заявления за гласуване по настоящ адрес са оспорени. Към заключението е приложен графичен материал на изследваните подписи и сравнителния материал, който е снет от заявление за издаване на лични документи. В съдебно заседание вещото лице е дало подробно експертно становище за всички изследвани подписи и изрично е заявило, че експертното заключение е изготвено след сравнителен анализ на всички оспорени подписи.
Правилно съдът не е уважил възражението на оспорващата страна за назначаване на допълнителна и повторна графологична експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 201 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, допълнителна експертиза се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторна експертиза се назначава когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. За да е допуснато нарушение на чл. 201 от ГПК е необходимо заключението да не е пълно и обосновано и да възниква съмнение за неговата правилност. От приетото заключение в производството пред административния съд не може да се направи такъв извод. Вещото лице е дало отговор на поставените въпроси относно автентичността на поставените подписи, като всеки от отговорите е изчерпателно мотивиран, в това число и с дадените обяснения в съдебно заседание. Затова правилно решаващият съд е преценил, че депозираното заключение е пълно и обосновано. В случая не буди съмнение и професионалната компетентност на вещото лице, който е служител на НТЛ при ОД на МВР Р.. Фактът, че според чл. 202 от ГПК приложим по силата на чл. 144 от АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, като го обсъжда заедно с другите доказателства по делото означава, че преценката е изцяло на съда и той единствено решава дали се налага допускането на ново или разширено заключение. Недопускането на допълнителна и повторна експертиза не може да се приеме като нарушение и то съществено, до степен, водеща до промяна в крайния резултат и основание същият да бъде приет за неправилен. В случая съдът е отказал да допусне допълнителна и повторна експертиза, като се е мотивирал, с факта че експерта е изследвал всички подписи, за които е възложена експертизата, както и с разясненията на експерта дадени в съдебно заседание, които също съставляват част от експертното заключение.
Във връзка с доводите на касационния жалбоподател за необосновано недопускане на допълнителна и повторна съдебно-почеркова експертиза, следва да се посочи също, че се касае за специфично производство, при което законодателят е установил съкратени срокове за разглеждане на спора. Допускането на допълнителна или повторна експертиза следва да е наложително за изясняване на спорни факти, които не са изяснени от първоначално депозираната експертиза. В случая предмет на изследване са всички подписи на лицата, подали заявление за гласуване по настоящ адрес, които са били оспорени от жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че заключението не е пълно. На следващо място неоснователно е искането за допускане на повторна експертиза. Вещото лице много подробно е дало обяснение, че автентичността на подписите е изследвана на базата на ключови графични елементи и за всеки от оспорените подписи е разяснило кои са тези елементи, които му дават основание да приеме, че подписа е положен от лицето, автор на заявлението. При тази преценка правилно съдът е отказал да уважи искането за допускане на допълнителна и повторна експертиза.
С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК касационният жалбоподател Ю. И. И. следва да заплати на заинтересованата страна М. А. Х. разноски по делото в размер на 100лв, съставляващи платен адвокатски хонорар за осъществената пред тази инстанция защита.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 84 от 23. 11. 2015г., постановено от Административен съд Разград по адм. д.№ 203/2015г. ОСЪЖДА
Ю. И. И. да заплати на М. А. Х. разноски по делото в размер на 100лв. Решението е окончателно. Особено мнение: