Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Т. Н. К., чрез адв. К. М., срещу решение № 1136 от 27. 02. 2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7233 по описа за 2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска същото да бъде отменено. Претендират се и сторените от жалбоподателя разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – С. – град не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Административният съд е бил сезиран с жалба на Т. Н. К. против Решение № РО-419/30. 06. 2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – С. - град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 390718/32/22. 04. 2014 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”. Съдът е установил, че обжалваното пред него решение е произнесено от компетентен орган,

в предвидената писмена форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила. Същият е и законосъобразен. Посочено е от съда, че с оспореното пред административен орган - директорът на ТП на НОИ – С. – град, разпореждане № 390718/32/22. 04. 2014 на ръководител „ПО” е преизчислена пенсия

на жалбоподателя на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, като при определяне на размера й е включен недекларираният стаж, положен преди пенсионирането за периода от 01. 05. 1998г. до 17. 07. 1999г. и съответно е включен и осигурителния доход за посочения период, което довело до определяне на нов по-нисък индивидуален коефициент и размер на пенсията.

Съдът е посочил, че в конкретния случай, след извършване на проверка в регистъра на осигурените лица по инициатива на жалбоподателя и констатиране наличието на осигурителен стаж и доход за периода след 01. 01. 1997г., който е задължителен по силата на чл. 46а от ЗП отм. и чл. 70,

ал. 3-5 от КСО за изчисляване на размера на индивидуалния коефициент на пенсията, административният орган е постановил законосъобразен акт. Правилно пенсията на жалбоподателя е била изменена, считано от 18. 07. 1999г. - от началната дата на отпускането й, като е бил включил в дохода за изчисляване на индивидуалния коефициент на пенсията и осигурителния доход за периода от 01. 05. 1998г. до 17. 07. 1999г., по данните за това в регистъра на осигурените лица, видно от които К. бил осигуряван за трета категория труд в [фирма]. След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че не отразяването на процесния стаж в трудовата книжка на лицето не води до еднозначния извод, че същият стаж не отговаря на изискваната да бъде отчетен при преизчисляването на пенсията на жалбоподателя и е отхвърлил жалбата на Т. Н. К. като неоснователна. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства правилно съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби.

Със заявление вх. № МП-114158 от 02. 12. 2013 г. касационният жалбоподател е поискал на основание чл. 102, ал. 1 от КСО да му бъде преизчислена пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, като собственоръчно е посочил периодите на придобит осигурителен стаж, като е посочил изрично и осигурителен стаж за периода май 1998 г. до декември 1999 г., както и данните да се вземат от регистъра на осигурените лица. Това обстоятелство подкрепено с останалите доказателства по делото установява, че жалбоподателя е бил наясно, че към 01. 10. 1999 г. - датата на подаване на заявление за пенсия е работил и е бил осигуряван. Именно във връзка с това заявление е установено, че Т. К. има осигурителен стаж – за периода от 01. 05. 1998 г. до 17. 07. 1999 г., преди пенсионирането му и същият не е бил зачетен при отпускането на лична пенсия за ОСВ.

Правилно административният съд след като е обсъдил приложимите за случая разпоредби е приел, че спорният стаж следва да бъде отчетен при преизчисляването на пенсията. Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 3-5 от КСО осигурителният стаж и доходът, придобити от желаещите да се пенсионират след 01. 01. 1997 г. задължително се включват за изчисляване размера на индивидуалния коефициент на пенсията. В случая е установено, че е налице недеклариран осигурителен стаж, който се отразява при определяне на по-нисък коефициент и размер на пенсията.

Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1136 от 27. 02. 2015 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7233 по описа за 2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: