Д. И. Ж. - директор на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” В. при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № 3-364/05. 06. 2014г. на изпълнителния директор на НАП, с адрес [населено място], [улица]
, против Решение № 1657 от 04. 07. 2014г., на Административен съд Варна, постановено по адм. д. № 3953/201Зг., с което е отменен Ревизионен акт №[ЕИК]/02. 07. 201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 533/14. 10. 201Зг. на директора на дирекция ОДОП В., както и срещу Определение № 3504/02. 09. 2014 г., постановено по същото дело, с искане за отмяната им като неправилни, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Ответникът: [фирма] [населено място] чрез адв.Н., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество са неоснователни.
С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил като незаконосъобразен Ревизионен акт №[ЕИК]/02. 07. 201Зг., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 533/14. 10. 201Зг. на директора на дирекция ОДОП В., с който на ревизираното дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от Г. П., са определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 05, 06, 07, 08, и 09. 2012г. общо в размер на 10717, 89лв. и лихви за просрочие - 747, 68лв. Относно извършения ВОД с получател „CGN S.R.L” Италия и „P.W. Autos Sp.z.o.o” Полша първоинстанционният съд е приел въз основа на всички представени и приети доказателства, както заключението на ССЕ, че е налице реална доставка. За целта е направил подробен анализ на международните товарителници, фактури и другите съпътстващи транспортни документи. Първоинстанционният съд е мотивирал също така извода си за незаконосъобразност на приетото от органа по приходите обстоятелство, че данъчните фактури, издадени от жалбоподателя на контрагенти с ДДС - регистрация в страни от ЕС - Д. и Б., с предмет - доставка на транспортни услуги с нулева ставка на ДДС, са по смисъла и по реда на чл. 30, ал. 1,т. 3 от ЗДДС. Анализирайки представените писмени доказателства - „обобщение на работните поръчки" с лого на Maersk Line, „инструкции за транспорта при износ" и „инструкции за транспорта при внос” с лого на Maersk Line, на С. К Л. Н.В. или С. Л. А/С, както и писма на Maersk и др., е приел за правилно вписаното във фактурите основание на сделката чл. 21 т. 2 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно.
Не са налице основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът, въз основа на установените правно релевантни факти, е приложил правилно материалния закон. Изводите му за незаконосъобразност на оспорения РА са правилни. Настоящият касационен състав споделя крайното заключение на първоинстанционния съд, че извършените ВОД с получател „CGN S.R.L” Италия и „P.W. Autos Sp.z.o.o” Полша се доказват от представените писмени документи, свидетелски показания и съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за липса на анализ в първоинстанционото съдебно решение на съдържанието на новопредставените писмени доказателства.
Съдът е извършил подробен анализ на реквизитите на представената по делото товарителница и по двете вътрешнообщостни доставки, и е стигнал до правилния извод
за допусната очевидна фактическа грешка при попълване на товарителницата по първата доставка, като са разменени местата на товарене и разтоварване. Не се констатират и твърдяните в касационната жалба „множество съществени процесуални нарушения“. Кои точно норми на процесуалните закони са нарушени не е посочено. Съдът се е произнесъл, като е изложил мотиви защо кредитира оспорената от приходните органи товарителница. В съответствие с чл. 7 от АПК съдът е събирал и приобщавал доказателства по реда на процесуалните закони. Косвеното доказване на фактите, отразени в оспорените международни товарителници и фактури с други документи, изхождащи от трети, неучастващи в спора страни, е начин на защита на ревизираното лице, който е в пряка връзка с направеното оспорване от органите по приходите пред съда. Съдебно – счетоводната експертиза по делото не е оспорена и не е искано назначаването на тройна такава. Съдът е съпоставил данните от всички представени транспортни документи – изпращач, получател, товарен и разтоварен пункт, номер на превозно средство, packing list и др.,
и е достигнал до верния извод за наличие на съвпадение на информацията от тях със счетоводните документи – фактурите.
Правилно и обосновано, в съответствие с доказателствата и с чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 22, ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 79 от ППЗДДС и чл. 125, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 115 от ППЗДДС, съдът е приел, че извършеният от ревизираното лице транспорт по поръчка на „АП М. Мерск“ и предприятията им в група „С. К Л. Н.В.“ и „Сийго Л. А/С“, за който са издадени процесните фактури, представляват доставки на транспортни услуги по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, но не и по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, както е прието в РА.
Частната жалба срещу Определение № 3504/02. 09. 2014 г. постановено по адм. д. № 3953/201Зг., също е неоснователна. Обосновано, въз основа на доказателствата, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК за изменение на решението в частта за разноските и ангажиране на жалбоподателя за цялостното им заплащане.
Ето защо като е отменил РА съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Съобразно този резултат на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1657 от 04. 07. 2014г. и
Определение № 3504/02. 09. 2014 г. на Административен съд Варна, постановени по адм. д. № 3953/201З г.
ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” - В. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от Г. П., разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв./ хиляда лева/. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: