Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район „Л.”,[жк], [жилищен адрес] представлявано от управителя Д. И. Ц., чрез Х. Н. К. и А. С. Б. – процесуални представители, против решение № 11652 от 03. 10. 2014 г., постановено по адм. дело № 15327 от 2013г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - С. за електронни медии (С.) – [населено място] чрез пълномощника си юрк. Г. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното7

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил

оспорването от [фирма], срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД – 12 - 79 от 05. 09. 2013 г. на Съвета за електронни медии. С процесния акт на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01. 01. 2012г. до 31. 12. 2012г. за надзор за спазване на заявените от жалбоподателя...