Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на началника на Митница С. и на Т. [фирма], срещу решение № 389/03. 10. 2014 г. на Административен съд В. Т по административно дело № 231 по описа за 2014 г., с което е обявено за нищожно решение за промяна на тарифен номер № Т 47/0013/15. 01. 2014 г. на и. д. началника на Митница С. в частта му, с която Т. [фирма] е задължено да доплати акциз в размер 31 293, 80 лв., отменено е решението в частта относно допълнително определения в тежест на дружеството ДДС в размер 6 258, 76 лв. и е отхвърлена жалбата срещу административния акт в останалата част. Първият касатор обжалва съдебния акт в отменителната част, а вторият - в отхвърлителната. Конкретни са оплакванията на митническия орган за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон. Доводите са за неприложимост на ДОПК за установяване на задължения за акциз при внос, както и на правилата за последващия контрол на декларирането по ЗМ при промяната на посочения в ЕАД тарифен номер с последиците за размера на дължимия ДДС. За противоречие на решението с материалния закон в обжалваната от него част са и доводите на търговеца. Укорите му са към пропуска на съда да възприеме допуснати при издаването на административния акт съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на обжалваната от него част от първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването на административния акт, респ. да се прогласи нищожност на неотменената от административния съд част.

Като ответник по касация Т. [фирма] отрича основателността на насрещната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на двете жалби.

Като обсъди доводите на страните и извърши проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие...