Производството е по реда на чл. 208 – 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Микински, против решение № 388 от 15. 10. 2014 год. по адм. д. № 113/2014 год. по описа на Административен съд –В. Т.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното:

Предмет на спора пред административния съд е Ревизионен акт № 12/1301767/14. 10. 2013 г. на ТД на НАП – Велико Т., потвърден с Решение № 19/13. 01. 2014 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) - [населено място] при ЦУ на НАП, в частта по ЗДДС, в която му е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 53 093, 57 лв. и съответни лихви в размер на 18 032, 48 лв., и в частта по ЗДДФЛ (данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ) за 2010 г. в размер на 1 148, 94 лв. и лихви в размер...