Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика"- В. при ЦУ на НАП против решение №2902/17. 12. 2014 г. по адм. д. №2868/2014 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен
Ревизионен акт №[ЕИК]/12. 03. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която е потвърден с Решение № 399/30. 07. 2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП В., с който е начислен ДДС за д. п. 15. 03.-31. 03. 2008 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09. 2008 г. в размер на 6 980 лева главница и лихва в размер на 4 479, 38 лева и по ЗКПО за 2008 г. установено задължение – корпоративен данък в размер на 500 лв. и лихва в размер на 261, 09 лв.
Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му, уважаване на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 897 лв.
Ответникът – [фирма], [населено място], чрез адв.М. оспорва касационната жалба, поддържа изложеното в писмен отговор и съображенията в представена писмена защита. Претендира разноски по представен списък и документ за паричен превод.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: 1/
Данъчните задължения установени с процесния РА по ЗДДС за периода 15. 03. 2008 г.- 30. 09. 2008 г. са въз основа на констатация на ревизиращия орган, че [фирма] не е имало валиден лиценз за извършване на транспортна дейност – международен транспорт на пътници, поради което незаконосъобразно е начислявал нулева ставка по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗДДС
. Видно от мотивите на РА, ревизираното лице е следвало да начисли ДДС върху приходите от извършените транспортни услуги за периода 15. 03. 2008 г.-31. 09. 2008 г., защото не е притежавало документите по чл. 37, ал. 1 от ЗДДС , във връзка с чл. 22 от ППЗДДС
, т. е. лиценз за извършване на международен превоз на пътници.
За да отмени РА в тази част, съдът е приел, че в случая от страна на дружеството се е извършвал международен превоз на пътници по маршрут Р.-Б.-Р., независимо че не е притежавало валиден лиценз, какъвто безспорно е необходим за международен превоз на пътници.
Настоящият касационен съдебен състав намира решението за постановено в нарушение на материалния закон и като незаконосъобразно и неправилно в тази част, следва да се отмени.
Редът по Глава трета ЗДДС – „Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка“ е регламентиран в разпоредбите от чл. 28 до чл. 37 ЗДДС.
Нормата на чл. 29 ЗДДС дефинира превозът на пътници като международен транспорт на пътници, представляващ облагаема доставка с нулева ставка на данъка, когато превозът се извършва: 1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или 2. от място извън страната до място на територията на страната, или 3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2. Нормата на чл. 29, ал. 2 ЗДДС предвижда, че за превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Документирането на услугата по чл. 29 ЗДДС е регламентирано в чл. 37 ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на ал. 1 документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по тази глава, се определят с Правилник за прилагане на закона, съответно: чл. 22, ал. 1 ППЗДДС, съгласно която разпоредба осъществяващият услугата следва
да разполага с: 1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници и 2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
В разглеждания случай е безспорен фактът, че дружеството не притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници, което изрично е вписано и в обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд.
Първата и основна предпоставка за осъществяване на тази дейност, не е изпълнена и неправилно съдът е пренебрегнал тази съществена разпоредба от нормативната уредба, относима към дейността – международен превоз на пътници.
Изискванията по т. 1 и т. 2 от чл. 22 ППЗДДС, вр. чл. 37 и чл. 29 ЗДДС са в кумулативност и липсата на който и да е визираните в разпоредбата документи, не покрива предоставената от закона възможност за облагане със ставка 0.
Отделно, съществува и специална нормативна уредба по ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) с подробни изисквания за осъществяване на вътрешни и международни превози на пътници, включително и таксиметрови такива, които съдът не е счел, че следва дори да бъдат обсъдени.
Неправомерното поведение на ревизираното дружество, изразяващо се в осъществяване на международен превоз на пътници, без да има издаден лиценз за тази дейност, съобразно специалните нормативни разпоредби, освен, че е административно нарушение, е и злоупотреба с право, което от една страна ощетява бюджета, а от друга страна създава вероятност да предизвика и много по-сериозни последствия, свързани със здравето и сигурността на неопределен кръг хора, които превозва нерегламентирано извън пределите на страната.
При така установените факти, които не са оборени в хода на оспорването, РА в частта за допълнително начислен ДДС
в размер на 6 980 лева главница и лихва в размер на 4 479, 38 лева по издадените фактури за данъчни периоди от 15. 03. 2008 г. до 30. 09. 2008 г. е законосъобразен, неправилно е отменен от съда.
2/
Относно преобразувания финансов резултат за 2008 г. с непризнат разход в размер на 5000 лв.:
По делото не се оспорва, че сумата от 5000 лева е осчетоводена в сметка 602"разходи за външни услуги", както и в сметка 501"каса в левове". Твърденията на ревизирания субект са, че чрез тази сметка се отчитат изплатените в брой парични средства за наем на автомобил съгласно наемен договор между фирма [фирма] и собственика на автомобила "Ф. П", който видно от данните по делото е управителя на самото дружество – Д. А. Л..
В хода на ревизията и до приключване на административното производство не е бил представен първичен счетоводен документ за осчетоводения разход, а отделно – от справка в информационната система на НАП е установено, че нито платеца на дохода чрез управителя Д. А. Л., нито получателя на дохода – същото лице Д. А. Л., са декларирали по реда на чл. 73 ЗДДФЛ, съответно – чл. 50 ЗДДФЛ в Г. за 2008 година, сумата.
РА в тази част с преобразуване на финансовия резултат със сумата 5000 лв. за 2008 г. е мотивиран с разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО и съобразно данните по делото е законосъобразен.
Неправилни са изводите на съда, свързани от една страна с „основната дейност на фирмата -международен превоз на пътници“ в Европейския съюз, която е нерегламентирана, както е обсъдено по-горе в мотивите на настоящото решение, и от друга страна – изводи на база неизпълнено своевременно задължение за деклариране от страна на физическото лице в качеството му наемодател, което не би могло да доведе до непризнаване разхода за дружеството. Липсва анализ и отразяване на същественият момент за конкретния случай, че се касае за едно и също физическо лице - Д. А. Л., който е в качеството му на наемодател от една страна и в качеството на представляващ наемателя - управител на [фирма], при което неизпълнението на задължението му за съобразяване с разпоредбите на ЗДДФЛ имат за последица резултът по ревизията.
Задължение на ревизирания субект е било да представи първичните документи за осчетоводения разход.
След като такива не са представени до приключване на административното производство по реда на ДОПК, РА в тази част, на база липсата на относими доказателства, е законосъобразен.
При тази обвързаност между наемател и наемодател, липсата на първични документи и представянето им едва в хода на съдебното производство, налагат извод за съставянето им за целите на процеса, поради което същите не е следвало да бъдат кредитирани от съда.
Съобразно изложеното, решението в тази част, с която е отменен РА в частта за установен допълнителен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 500 лв. и лихви – 261, 09 лв. е неправилно, следва да бъде отменено.
Делото в обсъдените части е изяснено от фактическа и правна страна и настоящия състав следва вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на [фирма] срещу РА в тази обжалвана част, като неоснователна.
При този изход на спора следва да бъдат отменени присъдените разноски в полза на [фирма] и да се присъдят такива на Дирекция "ОДОП"-В. за юрисконсултско възнаграждение в претендирания по касационната жалба размер от 897 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. 222, ал. ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №2902/17. 12. 2014 г. по адм. д. №2868/2014 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отменен
Ревизионен акт №[ЕИК]/12. 03. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която е потвърден с Решение № 399/30. 07. 2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП В., с който е начислен ДДС за д. п. 15. 03.-31. 03. 2008 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09. 2008 г. в размер на 6 980 лева главница и лихва в размер на 4 479, 38 лева и по ЗКПО за 2008 г. установено задължение – корпоративен данък в размер на 500 лв. и лихва в размер на 261, 09 лв.
и В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на [фирма], [населено място], ул.К."№7, вх.В, ет. 4, срещу
Ревизионен акт №[ЕИК]/12. 03. 2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която е потвърден с Решение № 399/30. 07. 2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП В., с който е начислен ДДС за д. п. 15. 03.-31. 03. 2008 г., м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09. 2008 г. в размер на 6 980 лева главница и лихва в размер на 4 479, 38 лева и по ЗКПО за 2008 г. установено задължение – корпоративен данък в размер на 500 лв. и лихва в размер на 261, 09 лв.
ОТМЕНЯ
решението в частта, с която е осъдена
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП
да заплати на [фирма] разноски в размер на 1304, 71 лв.
ОСЪЖДА
[фирма], [населено място], ул.К."№7, вх.В, ет. 4, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 897 /осемстотин деветдесет и седем/лева.
Решението е окончателно.
Особено мнение: