Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Охрана" - П. срещу решение № 2615 от 28. 11. 2014 г., постановено по адм. дело № 1962/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на М. М. К. е отменена негова заповед № з-613/26. 06. 2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на служителя за срок от три месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. , Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът К. счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните:

Фактическата обстановка по делото е правилно установена, събрани са и подробно са обсъдени релевантните за спора доказателства, както и доводите на страните. Касае се за поето от К. вечерно дежурство в сградата на съдебната палата по време, когато в същата се е провеждало заседание за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Тоест в извънработно време в сградата са се намирали външни лица. Наказанието е наложено за това, че след приключване на заседанието и нормализиране на обстановката, като дежурен полицай К. не е уведомил за това по телефона дежурния ОДЦ към дирекция "Охрана".

Възраженията, изтъкнати в касационната жалба, са били наведени и пред първоинстанционния съд и по тях е взето отношение. Правилно съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличие на виновно поведение на служителя, в резултат на което същия да е нарушил свои служебни задължения, каквито конкретно не са и посочени. Безспорни доказателства за надлежно уведомяване на К. от страна на предходния дежурен служител за усложнената оперативна обстановка в съдебната сграда...